Стеван Христич (1885–1958) е сръбски композитор, диригент и музикален педагог, виден представител на късния романтизъм в сръбската музика от първата половина на ХХ-ти век.
Христич започва музикалното си образование в Сръбското музикално училище в Белград (създадено от Ст. Мокраняц) и продължава обучението си в Лайпциг (1904–08), където сред неговите преподаватели са С. Крел, Р. Хофман и А. Никиш. Преди началото на Първата световна война Христич започва своята диригентска кариера в Народния театър в Белград и преподава в Сръбското музикално училище, както и в Семинарията. В периода между двете световни войни той има значителен принос за развитието на музикалния живот в Белград като основател и първи главен диригент на Белградската филхармония (1923–34), диригент и директор в Белградската опера (1925–35) и един от основателите и първи професори на Белградската музикална академия (професор по композиция 1937–50 и президент 1943–44). Приет е в Сръбската академия на науките и изкуствата (1950 г.) и ръководи Института по музикознание. Христич е сред основателите и дългогодишен президент на Сръбската асоциация на композиторите.
Композиторското му творчество се състои от мащабни, но не многобройни произведения: опера „Здрачът“ (1925), балет „Охридска легенда“ (1947), оратория „Възкресение“ (1912), няколко оркестрови пиеси, сакрална музика, концертни пиеси (Симфонична фантазия за цигулка и оркестър и Рапсодия за пиано и оркестър), хорови композиции и песни. Музикалният език на Христич се характеризира с мелодична изобретателност, колоритна оркестрация, късноромантични, дори импресионистични хармонии и ясна, прозрачна фактура. Музиката на Христич е близка до стила на Мокраняц, но в същото време осъществява плавен преход от романтичната основа към съвременните тенденции в сръбската музика. Най-значимата му творба е балетът „Охридска легенда“, който е първото произведения от този жанр в сръбската музика.