София Губайдулина (р. 1931) е считана за един от най-блестящите композитори от втората половина на ХХ-ти век. „Нейната музика ни разкрива такива неща, които ние в нашия цивилизован свят отдавна сме забравили, но които виждаме и чувстваме подсъзнателно“, пише за нея музикологът Доротея Редепенинг.
Губайдулина е родена в гр. Чистопол, сега в Република Татарстан, в етнически смесено семейство на баща волжки татарин и майка етническа рускиня. Тя открива музиката на 5-годишна възраст и учи в Детската музикална школа в родния си град при Рувим Поляков, където е първият й досег с произведенията на композитори като Бах, Моцарт и Бетовен. По-късно продължава образованието си в Казанската консерватория с пиано и композиция, завършвайки през 1954 г. През ранните й години в консерваторията западната съвременна музика е почти изцяло забранена за изучаване, с изключение на Барток. Обиски се провеждат дори в залите на общежитията, където се претърсва за забранени партитури. Въпреки това Губайдулина и нейните връстници успяват да се снабдят и да изучават творби от модерната западна музика. В Москва тя учи в Консерваторията при Николай Пейко до 1959 г., а след това при Висарион Шебалин до 1963 г. В студентските й години нейната музика е оценена като „безотговорна“, заради склонността към алтернативно мислене. Тя обаче е подкрепена от Дмитрий Шостакович, който я насърчава да продължи по свой собствен път. Тя композира музика към документални филми, давайки израз на своите модернистични възгледи. Тя е автор на партитурата за известния руски анимационен филм „Приключенията на Маугли“ по „Книга за джунглата“ на Киплинг.
В средата на 70-те години Губайдулина основа „Астрея“, група за импровизация на народни инструменти с колеги композитори Виктор Суслин и Вячеслав Артьомов. През 1979 г нейната музика е критикувана и тя попада в черния списък на композитори, чието творчество не се одобрява от властите.
Губайдулина става известна в чужбина в началото на 80-те години на миналия век чрез изпълнението на нейния концерт за цигулка „Оферториум“ от Гидон Кремер. През 2000 г. Губайдулина, заедно с Тан Дун, Освалдо Голихов и Волфганг Рийм, получава поръчка от Баховата академия – Щутгарт за написване на произведение по повод 250 години от смъртта на Йохан Себастиан Бах (проекта „Passion 2000“). Губайдулина създава „Страсти по Йоан“, като две години по-късно продължава темата с още една творба, „Пасха по Йоан“, по поръчка на Hannover Rundfunk. Двете произведения заедно образуват диптих за смъртта и възкресението на Христос, който представлява най-крупната й композиция до момента.
През 2007 г. на Фестивала в Люцерн е изпълнен нейният втори концерт за цигулка „In Tempus Praesens“ със солист Ане-Софи Мутер.
От 1992 г. Губайдулина живее в Хамбург, Германия. Член е на музикалните академии във Франкфурт, Хамбург и Кралската шведска музикална академия.