Композиторът СИМЕОН ПИРОНКОВ има специално място в българската музика. Творчеството му трудно може да бъде причислено към някое определено естетическо или музикално-технологично течение. Определят го като най-неавангардния авангардист. В музиката му се открояват различни оригинални художествени решения по отношение на постигнатата образност и използвания музикален език. Симеон Пиронков е личност с с разностранни интереси, с широки и задълбочени литературни познания, свързан е с визуалните и сценичните изкуства. Завършва Музикалната академия в София с композиция при проф. Парашкев Хаджиев и дирижиране при проф. Асен Димитров през 1952. По време на следването си работи като диригент и художествен ръководител на оркестъра на Народния театър за младежта. Музикален оформител е в Студия за игрални филми (1964 – 1968). Годините от 1968 до 1980 му дават възможността да работи като творец на свободна практика. От 1980 е доцент в НАТФИЗ “Кръсто Сарафов”, като преподава музикално оформление на спектакъла. През 1982 посещава Cite des Arts в Париж, а през 1990 – Лос Анжелес (САЩ), където чете лекции. Има активна творческа обществена дейност. Той е заместник-председател на Съюза на българските композитори (1980 – 1985), съосновател на Дружеството за нова музика в България, българска секция на ISCM (1990), а от 1994 до смъртта си е негов председател и директор на ежегодния международен фестивал за съвременна музика Музика Нова – София. Председател е на фондацията и Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” (от 1992). Носител е на престижни национални награди. През 1985 е удостоен с наградата “Готфрид фон Хердер” за цялостно творчество. Творчеството му обхваща различни жанрове. Автор е на: оперите „Добрият човек от Сечуан“ (1966 – 1969), по едноименната знаменита пиеса на Бертолт Брехт, “Пъстрата птица” – комична опера по собствено либрето (1979) и „О, моя мечта…“ – лирична комедия по собствено либрето (1985); ораторията „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (1976); „Нощна музика“ (1968), „Музика за две пиана и оркестър“ (1973), „Паметта на едно пиано“ (1995), „Балетна музика в памет на Стравински“ (1972) и други произведения за симфоничен, струнен и камерен оркестър, инструментални концерти, камерна инструментална и вокална музика; хорова музика; музика към 43 игрални, 25 мултипликационни, 36 научно-популярни и документални филми; музика към 51 театрални, 15 радио и телевизионни постановки, “Балкантон” и др. Произведенията му са изпълнявани в почти всички европейски страни и САЩ, на международни фестивали на съвременната музика във Варшава, Будапеща, Берлин, Загреб, Прага, Братислава, издавани са в България, Германия и Япония.