Един от най-интересните руски музиканти от края на ХІХ и началото на ХХ век, СЕРГЕЙ РАХМАНИНОВ се изявява еднакво талантливо във всяка от своите творчески сфери на композитор, пианист и диригент. Проявил от най-ранна възраст необикновения си талант, той завършва на 19 години със златен медал Московската консерватория като пианист и композитор и веднага става преподавател по пиано в московското „Мариинско училище“, а четири години по-късно — диригент на Московската руска частна  опера „Сава Мамонтов“. Раждат се първата му опера „Алеко“ (дипломна работа по „Цигани“ на Пушкин), Първият клавирен концерт, романси, камерни опуси, известният Прелюд в до-диез минор, който му донася световна известност. Но неуспешно преминалите премиери на Първата му симфония и Първия концерт за пиано го довеждат до сериозен нервен срив, от който успява да го изведе опитният психиатър и любител музикант д-р Николай Дал. Рахманинов отново започва да пише, два сезона е диригент в Болшой театър, пътува из Италия, след това прекарва три години в Дрезден, посветил се единствено на творчество. През 1909 предприема голямо концертно турне като пианист и диригент в САЩ, а след 1917 окончателно се установява там. Честите му гастроли в големите американски и европейски музикални центрове бързо го утвърждават като един от най-големите пианисти на своето време и талантлив диригент. Популярни в световния репертоар стават всичките му творби в различни жанрове (трите симфонии, „Симфонични танци”, симфоничните поеми „Островът на мъртвите”  и „Камбаните”, „Литургия на Св. Йоан Златоуст”, „Всенощно бдение” и др.). Но най-пълноценен израз творческият натюрел на Рахманинов намира в клавирните произведения – четири концерта, прелюдии, етюди-картини, музикални моменти, сонати.