Няма музикален жанр, в който геният на СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ да не е вписал шедьоври, еталонни за музикалната култура на ХХ век. И днес по цял свят се изпълняват неговите 7 симфонии, 8 инструментални концерта, 11 опери, 7 балета, оратории, кантати, камерни вокални и инструментални творби, клавирни сонати, помнят се филмите и театралните постановки с негова музика. Един от големите новатори в музикалния език на столетието, Прокофиев остава несравнимо уникално явление, неподдаващо се на етаблиране и вписване в общи стилови тенденции. И винаги различим с одухотворената красота на причудливо изваяните мелодични линии, неочаквани хармонии, изобретателна ритмика.

Проявил още от най-ранна възраст ярък талант на пианист и композитор, той впечатлява всички големи музиканти на времето си със своята оригиналност. Завършва Петербургската консерватория с Първия си клавирен концерт и получава златен медал и почетната награда на името на Антон Рубинщайн – роял „Шрьодер”. Участва във „Вечери на съвременната музика”, творбите му започват да се печатат, получава поръчки за четири балета от Сергей Дягилев за неговия „Руски балет”, представян на Руските сезони в Париж. Но в следващите години житейският му път става сложен и противоречив, какъвто е и за толкова много талантливи руски творци от тази епоха. След Революцията през 1917 композиторът емигрира, успешно пътешества като пианист, композитор и диригент в Япония, Америка, Европа. През 1936 се завръща в Русия, където за творчеството си ту получава награди, ту е критикуван като „модернист”, а в историческото Постановление на ЦК на партията от 1948, заедно с най-ярките руски композитори, е вписан в групата на „формалистите“ и остро разкритикуван, а негови произведения му са забранени за изпълнение. Но до последния си ден в комуналната квартира в Москва той продължава да твори шедьоври.