Светослав Обретенов

Видният български композитор, хоров диригент и общественик Светослав Обретенов (1905 –1955) е роден е на 25 ноември 1909 г. в Провадия в семейството на учители. Баща му е един от основателите на социалистическата партия в града. Възгледите на бащата определят класовата и политическа насоченост на бъдещия музикант. През 1929 г. той завършва гимназия и една година по-късно семейството се установява в София. През 1930 г. постъпва в НМА (тогава ДМА) и я завършва през 1934 г. След дипломирането си стажува една година и дирижира същевременно хора при читалище „Яворов“, Синдикалния хор и после хор „Кавал“. През 1936 г. е композитор-пианист на Русенския театър. От 1937 г. учителства в Бяла Слатина, Ямбол, Пловдив. От 1942 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). По това време във Варненския драматичен театър се открива място за композитор и Светослав Обретенов го заема, едновременно дирижира и хор „Морски звуци“. От 1933 г. сътрудничи на антифашистките театри „Народна сцена“, Т­35 и „Реалистичен театър“, композира песни с пролетарска тематика за театрални постановки. Заедно с поета Н. Хрелков съставя първия нелегален партиен сборник с революционни песни „20 трудови песни“ (1934 г.).
Особено активна е неговата творческа и музикално-обществена дейност след 1944. Дирижира хорове в Бяла Слатина, Ямбол, Пловдив и Варна. Важна за българската музикална култура е работата му с Държавния радиохор, който след трагичната му смърт приема неговото име като Българска хорова капела “Светослав Обретенов” (днес Национален филхармоничен хор). Под негово ръководство хорът се превръща във водещ изпълнителски колектив и очертава нови съвременни критерии в професионалното българско хорово изпълнителско изкуство. Репертоарът му включва стотици заглавия, като особено пропагандира българската, съветската и руската музика. Изнася много студийни и публични концерти, осъществява грамофонни записи. Посещава Чехословакия, Полша, Унгария, световните фестивали на демократичната младеж в Прага, Будапеща, Берлин, Букурещ и получава най-високи отличия. Същевременно през 1949 г. Светослав Обретенов е диригент на хор “Кавал”. Специализира в Москва при Ю. Шапорин (1952 – 1953).
Той пише произведения в различни жанрове, като най-значителни са неговите кантати и оратории. Те, както и голяма част от останалото му творчество, изразяват неговата социална и политическа ангажираност.
Автор е на 25 песни за смесен и 12 за детски хор; 99 революционно-работнически и масови песни (част от които са отпечатани в сборника “20 трудови песни”); 14 солови песни; 32 солови детски песни; театрална музика и др. От инструменталните му пиеси особено популярни са “Шестте прелюдии” за пиано и “Детски албум”, които разкриват богата мелодическа инвенция на автора и принадлежат към най-хубавото, създадено от българските композитори за пиано.

Произведения


"Балканът пее хайдушка песен" –­ симфонична поема
"Бий врага", песен
"Все напред с Димитров да вървим“, хорова песен, т. Б Божилов
"Гайдар" за детски хор, т. Пл. Цонев
"Георги Димитров" – героична увертюра
"Горице, темна усойка" за смесен хор, т. народен
"Димитровска родина" - кантата за бас, смесен хор и оркестър, т. Н. Вълчев
"Димитровско племе", хорова песен, текст Б. Божилов
"Има една песен", солова песен, т. Н. Хрелков
"Майчина песен" от "Борба за мир"-вокално-инструментална сюита за солисти, смесен хор и оркестър, т. Н. Вълчев
"Партизани" ­– оратория за солисти, смесен хор и оркестър, т. К. Зидаров
"Радост иде" - кантата за тенор, смесен хор и оркестър, текст Пл. Цонев
"Ръченица" из Детски албум за пиано
"Среща", солова песен по текст на Мл. Исаев
"Три симфонични танца"
"Хайдушка невяста" за смесен хор, т. народен
"Хайдушко кладенче", хорова песен по текст на Пл. Цонев
Шест прелюдии за пиано (обработка за орган)
“Борба за мир” за солисти, смесен хор и оркестър, т. Н. Вълчев (1951)

Какво търсиш днес?