Композиторът Саверио Меркаданте (1795–1870) е преходна фигура в италианската оперна музика. Неговото сценично творчество осъществява връзката между автори като Доницети, Росини и Белини от една страна и Джузепе Верди от друга.
Меркаданте е роден като незаконно дете в гр. Алтамура, близо до Бари и точната му дата на раждане не е записана, но се знае, че е кръстен на 17 септември 1795 г. Той получава музикално образование в Неапол, където учи флейта, цигулка и композиция в консерваторията на града. Талантът на младия музикант бързо е оценен от великия Джоакино Росини, който се обърнал към директора на консерваторията Николо Зингарели с думите: „Моите поздравления, маестро! Вашият млад ученик Меркаданте започва там, където свършваме ние.“ През 1817 г. Меркаданте е назначен за диригент на оркестъра в консерваторията и композира редица симфонии и концерти за различни инструменти. Година по-късно той създава първата си опера „Апотеозът на Херкулес“, която има голям успех в Италия. Негови творби са изпълнявани и в много други италиански театри („Ла Скала“, Милано; Театър „Сан Карло“, Неапол; „Ла Фениче“, Венеция и др.), както и в Испания, Португалия, Австрия и Франция. След известен престой в Испания и Португалия, от 1833 до 1840 г. композиторът работи в катедралата в гр. Новара в Северна Италия.
През 1836 г. по покана на Росини той пътува да Париж, където в Италианския театър е поставена операта му „Разбойници“. Там композиторът се запознава с музиката на Джакомо Майербер и „голямата френска опера“. Под влияние на тези нови впечатления Меркаданте пише операта си „Клетвата“ (1837), представена премиерно в миланската „Ла Скала“, а по-късно в Рим и Париж. В следващите си творби той продължава да търси естественото и хармонично съчетание на драма и музика и очертава пътя към по-опростени вокални линии, оригиналност на трактовката и обмислена, сериозна композиционна структура. От 1840 г. до смъртта си Меркаданте е ръководител на Консерваторията в Неапол. В допълнение към оперите той пише сакрална музика (включително редица меси), кантати и химни, оркестрови пиеси и разнообразна камерна музика.
От 1839 г. Меркаданте започва да губи зрението си и след 1863 година е напълно сляп, като последните му композиции са записани под негова диктовка.