Роберт Щолц

Някои критици определят Роберт Щолц (1880–1975) като музикален наследник на Йохан Щраус-син. Той започва кариерата си като пианист на 7-годишна възраст, а на 17 години вече е диригент. Великият австрийски композитор и диригент става известен със своята оперетна и филмова музика. Щолц е роден в Грац в семейство на музиканти. Неговият баща е диригент, а майка му – концертираща пианистка. Младежът получава отлично музикално образование във Виенската консерватория при Роберт Фукс и Енгелберт Хумпердинк. От 1899 г. заема различни диригентски постове в Марибор, Залцбург и Бърно, след което наследява Артур Бодански в „Театър ан дер Вийн“ през 1907 г. Три години по-късно той напуска театъра, насочвайки се към композиторска и диригентска работа на свободна практика. Първите му песни и оперети постигат успех.

След като служи в австрийската армия през Първата световна война, Щолц се премества в Берлин и се посвещава на композиране, пишейки предимно кабаретна и филмова музика. Много популярен от този период е неговият валс от първия немски звуков филм „Две сърца в три четвърти такт“ (Zwei Herzen im Dreivierteltakt). С възхода на Нацистка Германия Щолц се завръща във Виена, но след Аншлуса е принуден да напусне Австрия и живее първо в Цюрих, после за кратко в Париж, а през 1940 г. се отправя към Ню Йорк.

В САЩ композиторът постига известност като диригент на поредица от концерти с виенска музика, първият от които е „Една нощ във Виена“ в Карнеги хол. След големия успех на събитието Щолц започва да получава много покани да композира музика за филми, театрални постановки и концерти. Той е отличен два пъти с „Оскар“ за музиката към филмите „Пролетен валс“ (1941) и „Това се случи утре“ (1944).

През 1946 г. композиторът се завръща във Виена, където живее до края на живота си. От 1950 до 1970 г. той е неразделна част от австрийския и европейския музикален живот. През 1952 г. започва да композира за Виенския балет на лед и посвещава първата от общо 19 оперети („Вечната Ева“), на европейската шампионка Ева Павлик. Осъществява и многобройни записи на класически оперети от Йохан Щраус, Франц Лехар, Имре Калман. През 1970 г. по повод неговия 90-ти рожден ден, Щолц е обявен за почетен гражданин на Виена. Той е отличен също с Големия почетен медал на Виена, като е едва вторият музикант, който някога е получавал такава чест.

Какво търсиш днес?