Роберт Шуман

„Интересува ме всичко, което става по света…, за всичко размишлявам по свой начин, а то по-късно търси изход, отдушник в музиката” – показателни са тези думи на големия немски композитор Роберт Шуман (1810-1856). 

Роберт Шуман е сред най-ярките имена от епохата на Романтизма. Композитор и музикален критик и публицист, интелектуалец с разностранни интереси и познания, притежаващ пламенен и същевременно раним характер, той създава оригинално музикално творчество, което невинаги е разбрано и прието от съвременниците му. Днес музиката на Шуман е пример за новаторския дух и музикален език през първата половина на ХIХ век.

Роден е на 8 юни 1810 г. в интелигентно семейство (баща му е бил продавач на книги и издател), получава добро образование – четири години учи в частно училище, а през 1820 постъпва в гимназията в родния си град Цвикау (в германската област Саксония. Същевременно от шестгодишна възраст учи пиано. През 1827 г., вдъхновен от австрийския композитор Франц Шуберт и немския писател Жан Пол Рихтер, композира няколко песни. На следващата година, след смъртта на баща му по настояване на неговата майка Шуман постъпва в Университета в Лайпциг като студент по право. Но интересите му към музиката и литературата са по-силни: създава песни, импровизира на пиано, опитва се да пише романи. В продължение на няколко месеца Шуман изучава сериозно пиано при известния педагог Фридрих Вик и тогава за първи път се запознава с неговата дъщеря Клара – блестяща пианистка, с изгряваща успешна концертна кариера. През лятото на 1829 Шуман заминава от Лайпциг за Хайделберг. Там продължава да композира и да свири на пиано. През октомври 1830 Шуман се връща в Лайпциг, за да учи при Фридрих Вик, който високо оценява таланта и постоянството му. Същевременно се дипломира в Лайпцигския университет като доктор по философия.

Първият опус на Шуман, „Вариациите на тема Abegg“, е публикуван през 1831 г. Инцидент на един от пръстите на дясната му ръка слага край на кариерата му на виртуоз. През 1834 г. композиторът се сгодява за Ернестина фон Фрикен, но много преди годежът им да бъде официално прекратен (1 януари 1836) той се влюбва във вече 16-годишната Клара Вик. Любовта им е взаимна, връзката им е една от най-романтичните и вълнуващи страници в музикалната история. За Шуман Клара е опора и творческо вдъхновение. На нея композиторът посвещава обемното си клавирно творчество. След смъртта му Клара до края на живота си изнася концерти с неговите произведения.

За 16 месеца Клара се подчинява на баща си, който е против връзката ѝ с Роберт Шуман. През това време композиторът пише гениалната си Фантазия в до мажор за пиано и редактира „Neue Zeitschrift für Musik“ (Ново списание за музика), създадено с негова помощ през 1834 г. В него публикува ярки критични и публицистични статии, посветени на музикалния живот. През 1837 Шуман официално моли бащата на Клара за разрешение да се ожени за нея. Въпреки несъгласието му, двойката сключва брак през 1840 г.

До този момент Шуман е влязъл в един от най-плодородните си творчески периоди, създава множество клавирни творби. Те са новаторски, имат необичайни заглавия: „Пеперуди“, „Интермеци“, „Карнавал“, „Фантастични пиеси“, „Симфонични етюди“, „Крайслериана“ и т.н. Свързани са с идеята за съществуването на т.нар. „Давидов“ съюз – въображаемо музикално общество, назовано по името на библейския певец цар Давид, в което под псевдонимите Флорестан, Евзебий, Раро, Книф и т.н. Шуман подразбира себе си и всички борещи се за ново и съдържателно изкуство свои съвременници. Затова и в неговия прочут „Карнавал“ оп. 9 са включени и образите на Шопен и Паганини.

През 1840 г. Шуман се обръща към соловата песен и в рамките на 11 месеца той композира почти всички цикли и отделни художествени песни, които вписват името му като един от най-бележитите автори на вокална музика през XIX век.

През 1841 г. е изпълнена неговата Първа симфония под диригентството на композитора Феликс Менделсон-Бартолди в Лайпциг. Шуман създава „Фантазия за пиано с оркестър“ (по-късно добавя още две части и това е известният му Концерт за пиано в ла минор, 1845), работи върху Симфония в ре минор, скицира третата си симфония в до минор. След това интересът му към оркестровата музика временно прекъсва. През 1842 г. написва няколко камерни произведения, сред тях е и известният му Клавирен квинтет в ми-бемол мажор. 1843 е белязана със създаването на светската оратория „Das Paradies und die Peri“ („Раят и Пери“). Дебютира като диригент, въпреки че като такъв няма голям успех.

Като директор на новооткритата Лайпцигска консерватория Менделсон кани Шуман като професор по „свирене на пиано, композиция и свирене от партитури“, но очевидно и тази работа не му е присъща. Първите няколко месеца на 1844 Шуман е на концертно турне в Русия с Клара и вероятно нейният успех го депресира. След завръщането си в Лайпциг той се отказва от редакцията на списанието „Neue Zeitschrift“, а през есента работата му е прекъсната от сериозен нервен срив. От края на 1844 до 1850 той и Клара живеят в Дрезден, където здравето му постепенно се възстановява. През 1845 г. Шуман започва Симфония № 2 в до мажор, но поради проблеми със слуховия нерв минават близо 10 месеца преди партитурата да е завършена. Пише музиката към драмата на лорд Байрон „Манфред“ (1848 – 1849). Опитите на Шуман да получи работа в Лайпциг и Виена също са неуспешни и в крайна сметка той приема да стане генерален директор (диригент) на Общинския оркестър в Дюселдорф. Там създава Концерта за виолончело в ла минор и Симфония № 3 в ми бемол мажор „Рейнска“, преработва своята Симфония в ре минор, публикувана под номер 4. Дирижира осем абонаментни цикъла, но без успех, и през 1853 той губи поста си в Дюселдорф.

Психиката на Роберт Шуман става все по-лабилна. Той е обмислял самоубийство най-малко три пъти през 1830-те, а от средата на 1840-те години страда от периодични атаки на тежка депресия и нервно изтощение. Ушната болест е последвана от слухови халюцинации, които окончателно разбиват психиката му. Това рефлектира и върху творческата му активност, последното му оркестрово произведение е Концертът за цигулка и оркестър в ре минор (1853). Умира в частна психиатрична клиника в Ендених, близо до Бон през 1856 г.

Произведения


"Арабеска" в до мажор оп.18 за пиано
"Карнавал" оп.9 за пиано
"Мечтание" - аранжимент за оркестър
"Мечтание" из клавирния цикъл "Детски сцени" №7, оп.15 /обработка за смесен хор/
"На Боденското езеро"/Am Bodensee/ №2, оп.59 за смесен хор /по т. на А. фон Платен/
"Пеперуди" оп.2
"Посвещение"
"Раят и Пери" - оратория за солисти, смесен хор и оркестър оп.50
"Симфонични етюди" оп.13 за пиано
"Фантастични пиеси" за клавирно трио, оп.88
"Фантастични пиеси" оп.12 за пиано
"Цигански живот"/Zigeunerleben/ №3, оп.29 - песен за смесен хор /по стих. на Е. Гайбел/
Адажио и Алегро за валдхорна и пиано в ла бемол мажор, оп.70
Интродукция и Алегро апасионато за пиано и оркестър в сол мажор, оп.92
Интродукция и Концертно Алегро за пиано и оркестър в ре минор, оп.134
Клавирен квартет оп. 47
Клавирен квинтет в ми-бемол мажор, оп. 44
Клавирно трио №1 в ре минор, оп.63
Концерт за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129
Концерт за пиано и оркестър в ла минор оп. 54
Концерт за флейта и оркестър (транскрипция на концерта за виолончело и оркестър)
Концерт за цигулка и оркестър в ла минор, оп. 129
Концерт за цигулка и оркестър в ре минор
Концертна пиеса за четири валдхорни и оркестър оп.86
Меса в до минор за солисти, смесен хор и оркестър оп.147
Новелета №1, оп. 21, аранжимент за пиано и струнен оркестър Георги Черкин
Новелета №7 оп. 21 в ми мажор
Пет пиеси в народен стил за виолончело и пиано оп.102
Първа част от Концерт за виолончело и оркестър в ла минор
Първа част от Концерт за пиано и оркестър в ла минор, оп. 54
Реквием за солисти, смесен хор и оркестър оп.148
Романси и балади за смесен хор (Трета тетрадка), опус 145
Симфония №1 "Пролетна" в си бемол мажор, оп.38
Симфония №2 в до мажор, оп.61
Симфония №3 "Рейнска" в ми бемол мажор, оп.97
Симфония №4 в ре минор оп.120
Соната №2 за цигулка и пиано в ре минор, оп.121
Струнен квартет №1 в ла минор, оп.41
Струнен квартет №3 в ла мажор, оп.41
Три романса за обой и пиано оп.94
Увертюра "Манфред" оп.115
Увертюра към операта "Геновева", оп.81
Увертюра, скерцо и финал в ми мажор оп.52
“Призрачни вариации” без опус
“Утринни напеви” оп.133

Какво търсиш днес?