РИХАРД ВАГНЕР прекарва десет години в Швейцария, успявайки да избяга с помощта на Лист, след участието си в дрезденското въстание през май 1849, търсен от полицията и задочно осъден на затвор. Времето на принудително изгнание (1849 – 1858) е сложен и нееднозначен период за композитора. Подслонен заедно със семейството си в дома на Ото Везендонк, той създава през тези години едни от най-важните си литературни трудове («Художественото произведение на бъдещето», «Опера и драма» и др.), работи върху гигантския си замисъл «Пръстенът на Нибелунга», написва първите опери от тетралогията – «Рейнско злато», «Валкюра», започва и «Зигфрид».