Радосвета Бояджиева (1923–2018) е родена във Враца, в семейството на видния адвокат Анто Бояджиев. Тя е първата жена професионален диригент на оперно-симфонична музика в България. Завършва НМА (тогава БДК) през 1945 г., след което е аспирант по симфонично и оперно дирижиране в Ленинградската консерватория. Работи в „Болшой театър“ и като асистент-диригент в Московската филхармония (1948-1949). Защитава дисертация и получава званието „Кандидат на изкуствоведските науки”.
След завръщането си в България тя развива активна диригентска кариера: работи в Националната опера (1950-1973), създава и ръководи Врачанската филхармония (1973-1988), организира към община Враца камерен оркестър „Враца“ (2001) и изнася поредица от концерти в страната.
Радосвета Бояджиева е дирижирала симфонични оркестри в Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години е преподавател в НМА (БДК).
Автор е на Реквием „Молитва за България“ за хор, оркестър и солисти (2006).
Носител на званието „Народен артист“ (1981), на Почетна грамота на Министерството на културата (1999), на награда на Министерството на културата „Златен век“ за принос в развитието на българската култура (2003). Почетен гражданин на гр. Враца (30 май 2000).