Пьотр Илич Чайковски (1840 – 1893) е един от големите руски композитори на 19 век. Диригент и радетел за издигането на националната музикална култура, той е професор в Московската консерватория (1866-78) и музикален критик (сътрудничи на „Современная летопись” и „Руские ведомости”). Творчеството му е високо ценено и в Русия, и в Европа – избран е за член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Париж (1892) и за почетен доктор на Университета в Кеймбридж (1893).
Сред най-известните му произведения са оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, последните три от шестте симфонии, Първият концерт за пиано и Концерт за цигулка, „Вариации върху тема рококо” за виолончело и оркестър, балетите „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката” и „Спящата красавица”, симфоничните фантазии „Франческа да Римини” и „Буря”, „Италианско капричио”, Литургия по Св. Йоан Златоуст, клавирните пиеси „Годишните времена” и др.
В началото на 70-те години Пьотър Илич Чайковски е вече професор в Московската консерватория, авторитетен музикален критик, произведенията му се изпълняват в Русия и в чужбина, често пътува из Европа. През 1870 по покана на неговия ученик граф Владимир Шиловски двамата пътешестват из Германия, Париж и Швейцария, а през следващата година и из Италия. Там, в Ница, композиторът пише две пиеси за пиано – „Ноктюрно” и „Хумореска” и ги посвещава на Шиловски. А през 1873 отново по време на лятното пътуване с неговия издател Петр Юргенсон в Швейцария, Италия и Париж той завършва цикъла от Шест пиеси оп.19: 1. Rêverie du soir (Вечерни мечти); 2. Scherzo humoristique (Хумористично скерцо); 3. Feuillet d’album (Лист от албум); 4. Nocturne (Ноктюрно); 5. Capriccioso (Капричиозо); 6. Thème original et variations (Тема и вариации).