Британският композитор и диригент сър Питър Максуел Дейвис (1934–2016) принадлежи към авангарда в английската музика през втората половина на ХХ-ти век, заемайки почетно място сред най-авторитетните творци на Острова.
Роден е в гр. Солфорд, Северозападна Англия. Той започва да се занимава с пиано и композиция още в детството си. Завършва университета в Манчестър и Кралския музикален колеж в Манчестър, където негови състуденти са Харисън Бърдуистъл и Джон Огдън. Тримата създават през 1953 година групата „New Music Manchester“, която има значителна роля за формирането на нов музикален климат. След като завършва колеж през 1956 г., той за кратко учи в Рим при Гофредо Петраси. Занимава се с преподавателска работа в периода 1959-1962. С подкрепата на Аарон Копланд и Бенджамин Бритън, Дейвис получава стипендия през 1962 г., благодарение на която се обучава в Университета Принстън.
След завръщането си от САЩ, композиторът се установява на Оркнейските острови. През 1967 г., заедно с Бърдуистъл той сформира ансамбъла за изпълнение на съвременна музика „Пиеро Плейърс“. Дейвис организира също фестивала на изкуствата „Св. Магнус“ в Къркуол (1977). Той развива също активна кариера като диригент на Филхармоничния оркестър на ББС (1992-2002), Лондонската филхармония, Оркестъра на Кливланд, Бостънския симфоничен оркестър, Лайпцигския оркестър Гевандхаус и други известни музикални ансамбли. Бил е професор по композиция в Кралската музикална академия (Лондон).
През 1981 година Дейвис е удостоен със званието Командир на Ордена на Британската империя (CBE), а през 1987 г. получава рицарско звание Бакалавър. От март 2004 г. той заема престижната служба Маестро на Музиката на кралицата за период от десет години. През 2015 г. е избран за почетен член на Американската академия за изкуства и литература.
Композиторът умира през март 2016 г. на 81-годишна възраст от усложнения от левкемия.
В ранните си творби Максуел Дейвис използва сериализма, но в по-късните си произведения той достига до по-хармоничен стил, който отчасти го доближава до музиката на Сибелиус. Авторът е заинтригуван от композиционните техники на средновековната и ренесансовата музика, от темите на шотландския фолклор, използва и някои нумерологични техники. Автор е на приблизително 300 опуса, сред които симфонични и оперни творби. Работи също в киното и създава редица произведения за деца.