Проф. Пенчо Стоянов (1931–2020) завършва БДК (дн. НМА „Проф. П. Владигеров”) с композиция при проф. П. Хаджиев и проф. П. Владигеров през 1955 г. Специализира в Московската консерватория композиция при Арам Хачатурян и теория на музиката при В. Протопопов, В. Цукерман и С. Скребков. Като стипендиант в Париж посещава лекции на Тони Обен и Оливие Месиен.
Преподавателската му дейност в ДМА започва през 1955 г. като асистент по хармония и теория на музиката, асистент по музикален анализ (от 1956 г.). Професор (от 1972 г.). „Доктор на изкуствознанието“ (1981 г.). Води майсторски класове по композиция в Германия (1989 г.), Южна Корея (1992, 93, 95, 96 г.), Австрия (1995 г.). Изнася доклади на симпозиуми и научни конференции в Германия (по случай 750 г. от основаването на Берлин), Франция (Дижон), Италия, Унгария Чехия, Русия, Югославия, Гърция и други.
Изявен музикален теоретик и ерудит, професор по композиция, П. Стоянов е изградил генерации ярки музикални творци и музиколози. Голяма част от творчеството му представя характерни за българската музика насоки, свързани с изявена социална ангажираност и оптимистичен демократичен патос, както и с търсения в съвременния музикален език. Автор е на: 5 симфонии, 3 симфонични поеми, 3 увертюри; Дивертименто за струнен оркестър и други оркестрови творби; 2 струнни квартета, клавирен квинтет, 3 сонати за цигулка и пиано, произведения за пиано; 2 цикъла художествени песни и други пиеси; над 350 хорови песни .
Участвал е и като член на жури в конкурси по композиция в Австрия, Холандия, Германия. Неговите ученици са авторитетни личности, преподаватели в университети в САЩ, Южна Корея, Германия, Сърбия, Македония, Гърция, Виетнам.
Носител е на международни награди по композиция в Полша (1955 г.), Франция (1978 г.), както и на национални награди. Проф. Пенчо Стоянов е автор на множество музикално-теоретични трудове, учебници, статии.