Паул Хиндемит

ПАУЛ ХИНДЕМИТ е сред най-значимите личности от първата половина на музикалния ХХ век. Животът и творчеството му са белязани от големите исторически събития.

Роден е в малкото градче Ханау, близо до Франкфурт. Детството му преминава в бедност и лишения, но въпреки това родителите му го насърчават да развие своя открояващ се музикален талант и да взима уроци по цигулка. Получава стипендия и постъпва в Консерваторията във Франкфурт на Майн, където учи цигулка, дирижиране и композиция. За да се издържа, упражнява различни музикантски дейности. Свири на танцови забави и в музикално-комедийни формации. Същевременно се включва като втора цигулка в струнния квартет „Ребнер“ (ръководен от неговия преподавател по цигулка Адолф Ребнер), а по-късно, през 1919, по собствено желание свири на виола в състава. 19-годишен постъпва в Оркестъра на Франкфуртската опера първоначално като заместник-ръководител, а от 1916 вече е концертмайстор. По времето на Първата световна война е мобилизиран. След примирието се завръща във Франкфурт и отново свири с квартет „Ребнер“. През 1921 заедно с виолончелиста Мауриц Франк Хиндемит се включва като виолист в новосъздадения квартет „Амар“, с който успешно гастролира в Европа и пише музика за него.

По време на Ваймарската република Хиндемит се утвърждава като международно известен цигулар и най-значимият съвременен композитор в Германия. Участва като изпълнител в първите „Дни на камерната музика“ в Донауешинген (в планината Шварцвалд).

Ранните му произведения са вдъхновени от късно романтичния стил и експресионизма, от творчеството на Рихард Щраус, Франц Шрекер и Арнолд Шьонберг. Скандализира консервативната публика с поредица от три едноактни опери по съвременни провокативни текстове.

През 20-те години в инструменталните му опуси се открояват подходи, свързани с неокласицизма по отношение на ясната музикална изразност, разгърната в сложната полифонична тъкан, преобладаващата диатоника. Към този период принадлежат и майсторски написаните Втори и Трети струнен квартет (1921, 1922), Концертът за оркестър (1925), танцувалната пантомима Демон (1924), операта Кардилак.

В началото на 20-те години композиторът се присъединява към модерната тогава идея за „нова обективност“ (Neue Sachlichkeit) – изкуство, създадено с ясна практическа цел, не заради самото изкуство. С преместването си през 1927 в Берлин, където заема поста професор по композиция в Музикалната академия, Хиндемит започва да размишлява върху ролята на композитора в съвременното общество. Убеден, че творците трябва да пишат музика за различни публики и изпълнители, включително любители и младежи, създава детски песни-игри, пиеси за младежки състави и духови оркестри, радиопиеси и други произведения. Сътрудничи си с композитора Курт Вайл за музиката на радиокантата на Бертолт Брехт Полетът на Линдберг (Der Lindberghflug).

Дълбоко уважаващ музикалната традиция и особено композиторите Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Хиндемит създава многобройно творчество, преосмисляйки различни утвърдени музикални жанрове. Проявявайки голяма фантазия по отношение на инструменталните ансамбли, седемте му опуса Камерна музика (Kammermusik) често се определят като съвременен еквивалент на Бранденбургските концерти на Йохан Себастиан Бах. Написани са за състави от различни, включително нетрадиционни инструменти, много ударни и т.н. По-късно в Америка създава своя известен клавирен цикъл Лудус тоналис (1942) по повод 200-годишнината от завършването на „Добре темперираното пиано“ на Йохан Себастиан Бах през 1744.

30-те години за Хиндемит са време на творческо развитие и световно признание като композитор, диригент и изпълнител на виола и виола д`аморе. През 1934 завършва едно от най-известните си произведения – симфонията Матис художникът.

Стремейки се да остане встрани от идеите на нахлуващия фашизъм, той заминава за Турция, където създава система за музикално образование по западен образец и преподава в Консерваторията в Анкара (1935 – 1937). През 1937 решава окончателно да напусне Берлин и се установява в Швейцария. Преосмисля музикалния си език, извеждайки своя възглед за тоналността в двутомно издание с теоретична и практическа част (Unterweisung im Tonsatz,1937, 1939; 1970). Свързани с това са и серията от сонати за почти всички оркестрови инструменти, които той започва да пише от 1935 в продължение на около две десетилетия.

През февруари 1940 Хиндемит заминава за САЩ. Назначен е за професор по музика в Йейлския университет. Получава престижни поръчки и е един от най-често изпълняваните съвременни композитори. Приемайки американско гражданство през 1946, Хиндемит възнамерява да остане в страната. Но от 1951 е поканен за хоноруван професор и в Цюрихския университет. През 1953 отново заминава Швейцария, преподава в университета до 1958 и остава там да живее и работи. Сред последните му творби са операта и свързаната с нея симфония Хармонията на света (Die Harmonie der Welt), посветена на живота на германския астроном Йоханес Кеплер, публикувал през 1619 своята „Хармония на световете“ (Harmonices Mundi).

Творчеството на Хиндемит се приема противоречиво. Сочено е като новаторско и лишено от вътрешна страст от много музиканти традиционалисти и същевременно то е твърде конвенциално за някои от последователите на авангарда и Новата музика. Но без съмнение Хиндемит е ярко открояваща се фигура в културата на ХХ век. Музиката му респектира с професионализма в използваните композиционни техники и широтата на въображението при възраждането на традиционните форми.

Последната му световна премиера е на неговата Меса за смесен хор акапела, изпълнена на 12 ноември 1963 във Виена. Композиторът присъства на репетиционния процес. Поради заболяване отпътува за преглед и лечение в Германия. Умира на 28 декември във Франкфурт, в своята родина Германия.

Произведения


"Spielmusik", оп. 43 №1 за струнен оркестър, флейти и обои
"Благородно видение" (Nobilissima visione) - концертна сюита
"Симфонични метаморфози" по тема от Карл-Мария фон Вебер
"Четирите темперамента" за пиано и струнен оркестър
Ангелски концерт
Камерна музика №1, оп. 24
Концерт за флейта, обой, кларинет, фагот, арфа и оркестър (1949)
Концерт за цигулка и оркестър
Концертна музика за струнен оркестър и медни инструменти оп.50
Малка камерна музика №2 за пиано и 12 инструмента оп.36/1
Осем пиеси за соло флейта /1927/
Пет пиеси за струнен оркестър, оп. 44
Питсбургска симфония (1958)
Симфония "Матис художникът"
Симфония "Хармония на света"
Соната за виола и пиано №4 във фа мажор, оп.11
Соната за орган №1
Соната за тромбон и пиано /1941/
Соната за флейта и пиано (1936)
Струнен квартет №3
Сюита "1922г." за пиано, оп.26
Филхармоничен концерт /Вариации за оркестър/

Какво търсиш днес?