Видният български композитор и музикален педагог Парашкев Хаджиев (1912–1992) развива богата творческа, преподавателска и обществена дейност, с което допринася за формирането на професионалния облик на българската музикална култура в средата на ХХ-ти век.
Роден е на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева. Завършва Музикалната академия в София през 1936 г. с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров. Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938 – 1940), след което учи и в Прага.
След завръщането си в България става преподавател по хармония в НМА (тогава БДК), от 1947 г. и над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония и елементарна теория, възпитали поколения български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна. Неговите ученици през годините са били изявени музиканти като Александър Райчев, Константин Илиев, Иван Маринов, Здравко Манолов, Симеон Пиронков, Пенчо Стоянов, Емил Георгиев и др.
Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990 – 92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., званието Народен артист (1982), както и други държавни награди и отличия.
Умира на 28 април 1992 година.
Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български автор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ-ти век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки поп песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.