Панчо Владигеров

Преди 120 години – на 13 март 1899, в една клиника в Цюрих, Швейцария се ражда Панчо Владигеров. Щастливите родители Харалан и Елиза Владигерови са споходени от двойна радост- 18 часа преди Панко-Данило (това са кръщелните му имена), на 12 март, се ражда неговият брат-близнак Любен-Рафаил. И двамата са орисани с музикален талант: Любен ще стане цигулар, а Панчо пианист и композитор – и то от висок ранг, титулуван от историята като класик на българската музика. Първо изучава пиано (при Хенрих Визнер) и композиция (при Добри Христов) в Частното музикално училище в София, от 1912 – 1915 се обучава в Държавното висше училище за музика в Берлин (в класовете на Хайнрих Барт – пиано и Паул Юон – композиция). През 1922 с отличие си дипломира в Академията по изкуства в същия град (при Леонид Кройцер – пиано, при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман – композиция). Още като студент два пъти е удостоен с Менделсонова премия (1918 и 1920). По покана на режисьора Макс Райнхард работи като пианист и композитор в „Дойчес театър” в Берлин (1920­-32). През 1932 се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в Националната музикална академия в София, която днес носи неговото име. Носител е на много международни и български отличия, между които престижната Хердерова награда (1968). На името на големия творец са наречени булевард в столицата и улица в Шумен, в негова чест признателните българи кръщават Владигеров проток в архипелага Бискоу – Антарктика. Семейният дом в Шумен, където е отрасъл и неговата къща в София са превърнати в музеи, от 1986  е учреден Международният конкурс „Панчо Владигеров” в Шумен.

Прочутата рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров е национална музикална емблема, а значимостта на творчеството му, богато и уникално, още от годините на учение в Берлин до късните опуси съизмерва ръст с голямата европейска музика. Факт, който отбелязва още с успехите на ранните творби неговият първи наставник в „занаята” Добри Христов. Многобройни записи са запечатали изкуството му на забележителен пианист-виртуоз и на диригент. Големият музикант е Учителят на цяло поколение български композитори – Лазар Николов, Константин Илиев, Александър Райчев, Васил Казанджиев, Иван Спасов, Пенчо Стоянов, Красимир Кюркчийски, Милчо Левиев, Цветан Цветанов, Юлия Ценова и др. Многобройните опуси на Майстора разкриват всестранния му талант, той създава концерти за пиано и за цигулка, две симфонии, операта „Цар Калоян” и балета „Легенда за езерото”, творби за пиано и за различни камерни ансамбли, пиеси и сюити за оркестър, театрална музика, солови песни.

Произведения


"Акварели" оп.37 за камерен оркестър
"Балкански танц" из "Картини" оп. 46 (транскрипция за оркестър)
"Еврейска поема" оп.47 за симфоничен оркестър
"Класично и романтично" оп.24 за камерен оркестър /транскрипция на оригиналния цикъл пиеси за пиано/
"Люлински импресии" - симфонична сюита оп.63
"Мар Димитро, льо"
"Ориенталска танцьорка" , из Четири пиеси за пиано оп. 10
"Песен" из "Българска сюита", вариант за цигулка и оркестър
"Песен" из "Българска сюита", оп. 21, за симфоничен оркестър
"Скандинавска сюита" оп.13 за симфоничен оркестър /по музиката към театралната пиеса "Сънна игра"/
"Стари дядо стадо пасе" - песен за висок глас и оркестър №1, оп.41
"Три песни"
"Шест екзотични прелюдии", оп.17 за симфоничен оркестър /транскрипция на оригиналния цикъл за пиано/
Ария из "Две румънски симфонични скици" оп.39
Ария на Балдуин из пета картина на трето действие от операта "Цар Калоян"
Българска рапсодия "Вардар", оп.16 (1951), вариант за цигулка и оркестър
Българска рапсодия "Вардар", оп.16, за симфоничен оркестър
Българска сюита оп.21 за симфоничен оркестър
Втора сюита от балета "Легенда за езерото", оп. 40 (1953)
Два танца из операта "Цар Калоян"
Две пиеси из сценичната музика към пиесата “Цезар и Клеопатра” по Б. Шоу за симфоничен оркестър, оп.49 /Ноктюрно на пустинята, Романс и кейк уок/
Две румънски симфонични скици - /Ария и Румънски танц/ оп.39 за симфоничен оркестър
Дивертименти за камерен оркестър - Източен марш, из оп.19 №2, Ласка, из оп. 9 №4, Карнавално шествие, из театралната музика към “Венецианският търговец”, Романс, из оп.20 №1, Кейк уок, из оп. 49 №2
Драматична поема “Песен за мира” оп. 52, за симфоничен оркестър
Из сюита за две пиана
Концерт за пиано и оркестър №1 в ла минор, оп. 6 (1918)
Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор, оп.22
Концерт за пиано и оркестър №3 в си бемол минор оп.31
Концерт за пиано и оркестър №4 в сол мажор, оп.48
Концерт за цигулка и оркестър №1 във фа минор, оп.11
Концертна фантазия за виолончело и оркестър оп.35
Миниатюри "Шумен" оп.29 за камерен оркестър /транскрипция на оригиналния цикъл пиеси за пиано/
Песен и Ръченица из Миниатюри "Шумен"
Прелюдия в български стил (Богдане) из Шест екзотични прелюда оп. 17 - транскрипция за симфоничен оркестър
Ригодон, Сарабанда, Менует , Малък марш из цикъла „Класично и романтично”
Седем български народни песни за бас и симфоничен оркестър
Седем български симфонични танца оп.23
Симфония №1 в ре минор, оп.33
Симфония №2 "Майска", оп.44 за струнен оркестър
Соната за цигулка и пиано в ре мажор, оп. 1
Сюита от балета "Легенда за езерото"
Танци из оп. "Цар Калоян"
Токата из "Импровизация и токата" за оркестър от цикъла "Епизоди за пиано" оп.36
Три багатели за пиано, оп. 70
Три концертни пиеси за оркестър оп.57
Увертюра "Девети септември" оп.45
Фокстрот
Четири пиеси за струнен оркестър - Малък прелюд, из оп. 37 №1, Ситно хоро, из оп. 25 № 2, Пасторал, из оп. 37 № 4, Господско хоро, из оп. 25 № 5
Четири пиеси за цигулка и пиано оп. 12 (Илюзия, Интермецо, Северен романс, Романтичен валс)
Четири румънски симфонични танца оп.38
Четири фрески за пиано, оп.69
Шест новелети за симфоничен оркестър из клавирните оп. 59 и оп. 60
“Бурлеска” за цигулка и оркестър оп.14 /транскрипция на оригиналния вариант на пиесата за цигулка и пиано/
“Екзотичен танц” из опус 17 (транскрипция за симфоничен оркестър)
“Есенна елегия” из опус 15 №2 /транскрипция за симфоничен оркестър/
“Импровизация и токата” за симфоничен оркестър из цикъла "Епизоди за пиано" оп.36
“Хоро” из “Две български парафрази” опус 18 №1 /транскрипция за симфоничен оркестър/
„Чудила се й мила мама”, из Шест български народни песни за глас и пиано

Какво търсиш днес?