Преди 120 години – на 13 март 1899, в една клиника в Цюрих, Швейцария се ражда Панчо Владигеров. Щастливите родители Харалан и Елиза Владигерови са споходени от двойна радост- 18 часа преди Панко-Данило (това са кръщелните му имена), на 12 март, се ражда неговият брат-близнак Любен-Рафаил. И двамата са орисани с музикален талант: Любен ще стане цигулар, а Панчо пианист и композитор – и то от висок ранг, титулуван от историята като класик на българската музика. Първо изучава пиано (при Хенрих Визнер) и композиция (при Добри Христов) в Частното музикално училище в София, от 1912 – 1915 се обучава в Държавното висше училище за музика в Берлин (в класовете на Хайнрих Барт – пиано и Паул Юон – композиция). През 1922 с отличие си дипломира в Академията по изкуства в същия град (при Леонид Кройцер – пиано, при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман – композиция). Още като студент два пъти е удостоен с Менделсонова премия (1918 и 1920). По покана на режисьора Макс Райнхард работи като пианист и композитор в „Дойчес театър” в Берлин (1920­-32). През 1932 се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в Националната музикална академия в София, която днес носи неговото име. Носител е на много международни и български отличия, между които престижната Хердерова награда (1968). На името на големия творец са наречени булевард в столицата и улица в Шумен, в негова чест признателните българи кръщават Владигеров проток в архипелага Бискоу – Антарктика. Семейният дом в Шумен, където е отрасъл и неговата къща в София са превърнати в музеи, от 1986  е учреден Международният конкурс „Панчо Владигеров” в Шумен.

Прочутата рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров е национална музикална емблема, а значимостта на творчеството му, богато и уникално, още от годините на учение в Берлин до късните опуси съизмерва ръст с голямата европейска музика. Факт, който отбелязва още с успехите на ранните творби неговият първи наставник в „занаята” Добри Христов. Многобройни записи са запечатали изкуството му на забележителен пианист-виртуоз и на диригент. Големият музикант е Учителят на цяло поколение български композитори – Лазар Николов, Константин Илиев, Александър Райчев, Васил Казанджиев, Иван Спасов, Пенчо Стоянов, Красимир Кюркчийски, Милчо Левиев, Цветан Цветанов, Юлия Ценова и др. Многобройните опуси на Майстора разкриват всестранния му талант, той създава концерти за пиано и за цигулка, две симфонии, операта „Цар Калоян” и балета „Легенда за езерото”, творби за пиано и за различни камерни ансамбли, пиеси и сюити за оркестър, театрална музика, солови песни.