Панайот Пипков (1871–1942) е представител на т. нар. „първо поколение“ български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. От ранна възраст учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов, пише стихове. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа (1887 г.) и в софийските театри „Основа“ (1889), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890 г.) и театър „Сълза и смях“ (1892). Със съдействието на артистите от „Сълза и смях“ е изпратен да учи музика в Милано, Италия (1893 – 1895). От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900 – 1905) и в София в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище.

Същевременно ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Участва в Балканската война като капелмайстор.

През 1918 г. е диригент в Свободен театър, пръв диригент на хор „Георги Кирков“ (1919 г.), хормайстор в Народната опера ­ София (1920-21), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-30). Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.

Панайот Пипков е автор на 2 детски оперетки; китки от народни песни и маршове за духов оркестър; клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка; театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са „Химн на Кирил и Методий“ (“Върви, народе възродени”) по текст на Ст. Михайловски (1901 г.) и песента „Сладкопойна чучулига“, текст на Ц. Калчев (1903), които включва в детската си оперетка „Щурец и мравка“ (1910 г.). Другата негова оперетка „Деца и птички“ добива широка популярност. Детските и училищните му песни са издадени в три сборника (1902, 1903, 1904).