Композиторът Ото Николай (1810–1849) e един от ярките представители на романтизма в немската оперна школа. В неговото творчество са съчетани характерни черти на немския оперен стил и италианската комична опера. Композиторът дължи своята популярност най-вече на операта си „Веселите уиндзорки“ по едноименната комедия на Шекспир, която е навлязла трайно в основния оперен репертоар на театрите по света.
Ото Николай е роден в Кьонигсберг и проявява способности на дете чудо. Първите си уроци по музика получава от своя баща, Карл Ернст Даниел Николай, който също е музикант. След развода на родителите си Ото Николай намира подкрепа от Август Адлер и на 17 години е изпратен в Берлин, където учи при Карл Целтер. След първоначални успехи в Германия, през 1833 той заминава за Италия, където започва кариерата му на оперен композитор. Първата му опера „Хенрих ІІ“ е представена успешно в Триест. Следват заглавията „Монахът-рицар“ и „Едоардо и Джилдипа“, създадени за театрите в Торино и Генуа. През 1841 година на сцената на Миланската „Ла Скала“ е поставена неговата опера „Изгнаникът“, която му носи голямо признание и успех. Благодарение на това той получава назначение като „придворен капелмайстор“ във Виена, където композиторът поставя началото на прочутите сега виенски филхармонични концерти и се утвърждава като основна фигура в музикалния живот на града. През 1847 година Ото Николай е поканен за диригент на Берлинската придворна опера. Именно за този театър той създава най-хубавата си опера, „Веселите уиндзорки“, замислена още във Виена. На 11 май 1849 г., два месеца след нейната премиера и само два дни след назначаването му като „Хофкапелмайстер“ в Берлинската опера, той умира от инсулт. В същия ден на смъртта му е избран за член на Кралската пруска академия на изкуствата. Освен опери той създава също симфонични творби, камерна музика, песни и др.