В историята на италианската музика от началото на ХХ-ти век композиторът Оторино Респиги (1879–1936) заема важно място със своите ярки програмни оркестрови произведения. Неговата прочута трилогия от симфонични поеми, посветени на Рим, се отличава с пищна оркестрация, темброва изтънченост, смели хармонии и ритми, които възхваляват архитектурните чудеса на града, неговата природа, култура и дух.
Респиги е роден в Болоня в артистично семейство, което го насърчава да се занимава с музика от ранна възраст. В периода 1891-99 г. той учи цигулка и полифония в Музикалния лицей в Болоня, а един от неговите преподаватели там е Джузепе Мартучи. От 1899 г. той концертира като цигулар. Година по-късно е създадена и една от първите му композиции – „Симфонични вариации“ за оркестър.
През 1901 г. Респиги пътува на турне в Санкт Петербург като оркестрант с италианска оперна трупа. Там той се среща с Николай Римски-Корсаков и това е важен момент за неговото по-нататъшно развитие. Именитият руски композитор е заинтригуван от музиката на младия италианец и се съгласява да стане негов учител. Занятията продължават 5 месеца. Под ръководството на Римски-Корсаков Респиги пише „Прелюдия, Хорал и Фуга“ за оркестър. Творбата става негова дипломна работа в Болонския лицей. Композиторът продължава да се усъвършенства и през 1902 г. взема уроци по композиция от Макс Брух в Берлин. Година по-късно отново посещава Русия с оперната трупа, живее в Санкт Петербург и Москва.
През 1913 година Респиги се установява в Рим, където става професор по композиция в Консерваторията „Санта Чечилия“. За малко повече от едно десетилетие той пише прочутия си триптих, който е най-характерен за стила на автора: „Римски фонтани“ (2016), „Римски пинии“ (1924) и „Римски празници“ (1928). След 1923 г. композиторът посвещава повече време на концертни изяви и творчество, но продължава и да преподава до 1935 г. Той прави турнета като солист и диригент в различни градове на Съединените щати и Южна Америка от 1925 г. до смъртта си.
В края на 1935 г., докато пише своята опера „Лукреция“, Респиги се разболява и четири месеца по-късно умира на 56-годишна възраст. Някои от неговите недовършени партитури, като Концерт за цигулка и оркестър в ла мажор, са финализирани впоследствие от композитора Салваторе ди Виторио. Премиерата на концерта е осъществена през 2010 г.