НИНО РОТА (1911 – 1979) Роден в Милано, в семейство на музиканти, той е дете-чудо и отрано проявява композиторския си талант. Едва 11-годишен написва първата си оратория – „L’infanzia di San Giovanni Battista“, а две години по-късно създава комичната опера „ Il Principe Porcaro“.
Учи в Миланската, а след това – в Римската консерватория, от 1930 до 1932 живее в САЩ, където получава стипендия от Филаделфийския университет „Къртис“ и учи дирижиране при Фритц Райнер и композиция при Розарио Скалеро. След завръщането си в Милано пише дисертация на тема ренесансовата музика и получава академична степен по литература от Миланския университет, който завършва през 1937. Директор е на „Il Liceo Musicale“ в Бари от 1950 до 1978 година.
Макар да е бил близък приятел с Тосканини и Стравински и автор на 10 опери, 5 балета и редица оркестрови и камерни произведения, в съзнанието на слушателите Нино Рота остава преди всичко като композитор на филмова музика. Нещо повече – той е неотменна част от невероятния възход на италианското кино през 50-те и 60-те години на ХХ век и има огромен принос за шедьоврите на Лукино Висконти и Федерико Фелини. Написал е музика за 171 филма, сред които се открояват емблематичните „Сладък живот“, „Нощите на Кабирия“, „Амаркорд“, „Гепардът“ и, разбира се – култовите „Ромео и Жулиета“ на Франко Дзефирели и „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола.
През 1975 получава „Оскар“ за музиката към втория филм „Кръстникът“.