Николо Паганини

Десетилетие преди Росини и 12 години след Бетовен, НИКОЛО ПАГАНИНИ дава посоката на романтичното виртуозно изпъл- нителство и творчество. Следват го Лист, Шопен, Шуман, Берли- оз, Рахманинов. „Да се порадваме на това, че  този вълшебник живее  в наше време – казва Кастил Блаз, музикален критик, негов съвре- меник, – тъй като ако той свиреше така преди 100 години, би бил изгорен на кладата като магьосник… Впрочем аз и днес не съм сигу- рен дали в  действителност той  не е магьосник…” 

А Ференц Лист допълва: „Що за човек, що за цигулка, що за ар- тист! О, небе! Колко страдания, колко мъки има в тези 4 струни”.

Професионалната съдба на Пага- нини в началото е плод на родител- ска амбиция, след което тя го об- вързва със сцените на цяла Европа. Заради антиклерикалните изказвания на Паганини католическата църква не допуска той да бъде погребан в Италия и едва през 1896 прахът му е поставен в Пантеона на безсмъртието в Генуа.

Паганини създава значително творчество, голяма част от което е попиляно по време на пътуванията му. До нас достигат 24 ка- причии, 5 цигулкови концерта, пиеси, сонати, камерни произведения за различни състави, множество вариации по собствени и чужди теми, над 200 пиеси за китара. Има няколко опуса в почит  на Росини, от чиите опери се възхищават.

Какво търсиш днес?