Никола (Китанов) Атанасов (1886–1969) е представител на така нареченото „първо поколение“ български композитори, създател е на първата българска симфония, както и на първата българска соната за пиано.
Роден е в гр. Кюстендил и завършва Педагогическото училище в родния си град. Негов учител е чешкият композитор и педагог Карел Махан. Постъпва в Загребската консерватория през 1906 г., където учи при Франьо Дуган, Вьекослав Розенберг-Ружич, Кирил Юнек и Вацлав Хумел. По време на следването си, през 1911 година, той създава първата българска соната за пиано. Една година по-късно младият композитор пише като дипломна работа своята Симфония №1 в сол минор. Тя е създадена в традиционната четиричастна симфонична форма и съчетава духа на късния романтизъм с български фолклорни мотиви. Творбата остава в историята като Първата българска симфония. Нейната премиера е в залата на Хърватския музикален институт в Загреб на 25 юни 1912 година, а в България е изпълнена за първи път през 1918 година във Военния клуб в София от Гвардейския оркестър с диригент Маестро Георги Атанасов.
След завършване на образованието си Никола Атанасов работи като учител в Стара Загора (1912 – 1922), Плевен (1915) и София (1922 – 1924). От 1923 г. е преподавател в Държавната музикална академия, от 1929 г. е професор по музикално-теоретични дисциплини, а в периода 1934 – 1937 г. – ректор на Академията.
В музикалното наследство на Атанасов преобладава оркестровата музика. Той е автор на общо 3 симфонии, 2 увертюри и музикалната картина „Дойчин войвода“, увертюра за мандолинен оркестър, 5 китки от български народни песни, 3 сюити, 3 валса, Ръченица, Арабеска, Интермецо и др. Никола Атанасов пише също около 500 обработки и оркестрации на увертюри, химни, песни от чужди автори, камерни творби, голям брой хорови и солови песни и др. Освен симфония №1, много популярно от неговото творчество е също Трио за цигулка, виолончело и пиано, написано през 1929 година.