Огромна е ролята на НИКОЛАЙ РИМСКИ-КОРСАКОВ в развитието на руската музикална класика (необичайното му име идва от един от прадедите му, който е бил на поклонение в Рим). Един от най-активните членове на „Могъщата петорка”, той поема и мисията да редактира и популяризира редица опуси на своите приятели и съратници в тази творческа групировка – Бородин и Мусоргски. По-късно се  превръща в централна фигура в Беляевския кръжок, професор в Санкт-Петербургската консерватория, сред чиито ученици са Глазунов, Прокофиев, Стравински, Оторино Респиги и др. Той е единственият от тази генерация, докоснал се в своята еволюция и до новите тенденции на ХХ век. И единственият руски композитор от тази епоха, който създава толкова богато и многообразно творчество – 15 опери, симфонични сюити, увертюри, симфонии, клавирен концерт, романси, учебници по хармония и по оркестрация, ползвани и до днес, мемоарната книга „Летопис на моя музикален живот” – важен исторически източник за онова време.

Майстор на блестящата оркестрация, той оставя в обширното си многообразно оперно и инструментално наследство мащабни симфонични партитури, понякога с екзотичен колорит като широко популярните „Шехеразада” и „Испанско капричио”.