НИКОЛАЙ КАПУСТИН – знакова фигура за руското клавирно изпълнителство и част от композиторското съсловие с „десидентски“ позиции. Капустин има редкия шанс да започне обучението си като пианист при Аврелиан Рубах – ученик на Феликс Михайлович Блюменфелд, който по силата на историческия момент отразява нагласите сред руската интелигенция и крупните фигури на руското и световно музикантство. Ученик на Нейгауз и Римски-Корсаков, самият Блюменфелд създава плеяда от възпитаници, сред които цвета на руската клавирна школа – Владимир Хоровиц, Симон Барер, Натан Перелман, Мария Юдина, Мария Гринберг.

В Московската консерватория Капустин учи в класа на Александър Голденвайзер, завършвайки като негов последен ученик. Разкривайки силен интерес към джаза още в първия си композиторски опус – Концертино за пиано на четири ръце и оркестър, през петдесетте години той попада в легендарния джаз-оркестър на Олег Лундстрем. На него Капустин посвещава втория си опус – Първи концерт за пиано и оркестър, който изпълнява на държавния си изпит в Консерваторията. През 1972 напуска оркестъра, за да се присъедини към оркестъра на кинематографията. Десетилетията са изключително творчески продуктивни, но композиторските опуси на Капустин получават популярност едва след деветдесетте години – отпечатват се ръкописите му, звукозаписи на негови творби са издадени на фирмите „Олимпия“, „Тритон“, „Бохем“, „Хиперион“, „Нипон“; негови постоянни изпълнители стават Николай Петров, Марк-Андре Омлен и Стивън Озбърн.