Творчеството на МОРИС РАВЕЛ (Жозеф-Морис Равел) е сред най-значимите образци в музиката на ХХ век, а за френската музика той е най-великият композитор след Клод Дебюси. Бащата на Равел е швейцарец, а майка му е с баско потекло. Роден е във френския град Сибур, който се намира на границата с Испания, където неговият баща, автомобилен инженер и страстен музикален любител, е на служба. Там малкият Морис започва заниманията си с музика. През 1889 постъпва в Парижката консерватория в класа по пиано. Учи пиано при известния пианист Шарл де Берио. Интересът му към импровизацията го свързва с оригиналната личност на Ерик Сати – композитор и пианист, както и с пианиста Рикардо Винес. В последния клас постъпва в класа на композитора Габриел Форе. По негова идея Равел създава едни от най-известните си симфонични пиеси по испански теми – „Хабанера“, „Павана за една покойна инфанта“ и „Старинен менует. В годините след завършване на Парижката консерватория (1900 – 1914) композиторът е творчески активен. Равел споделя някои композиционни черти от музиката на Клод Дебюси, характеризирана като „импресионистична“, като например разгръщане на мелодичните линии, промените в тоналността в хармоничния език, богатата многоцветна темброва палитра. Но открояващото се новаторство в неговите произведения не получава признание от академичните кръгове. През пролетта на 1905, след разразилия се скандал с недопускането му до участие в конкурса за Римска премия, Равел скъсва с консерваторията и живее тих и спокоен живот, никога не заема ръководна длъжност. По поръчка на руския импресарио и организатор на „Руските сезони“ в Париж Сергей Дягилев композиторът създава музиката към балета „Дафнис и Хлое“, поставен от легендарния руски хореограф и балетист Михаил Фокин през 1912. По време на Първата световна война служи като доброволец. Контузен е и до смъртта си страда от хронично безсъние. В годините след войната пише: своята забележителна клавирна сюита „Гробницата на Купрен“ (1917), две години по-късно я оркестрира, „Циганката“ за цигулка и оркестър, както и много други произведения, които се приемат с успех. Гастролира като пианист и диригент, изпълнява собствени произведения в Италия, Нидерлания и Англия. По поръчка на Сергей Кусевци прави оркестрация на произведението за пиано на Модест Мусоргски „Картини от една изложба“, която се ползва с голяма популярност. Оркестраторско майсторство, отличаващо се със забележителна фантазия, прозвучава и в най-популярната му творба – „Болеро“, пленяваща с пулсиращата ритмика на испанската музика. Замисълът ѝ е на знаменитата руска балерина Ида Рубинщайн. През четиримесечното си посещение в Америка и Канада през 1928 Морис Равел получава известност и зад океана. Запознава се с Джордж Гершуин, увлича се по джаза. През 1929 в знак на високо признание за неговото творчество става почетен доктор на Оксфордския университет. През 1932 посещава Русия заедно с бележитата пианистка Маргарита Лонг. По това време започва да работи върху балета си „Жана д’Арк“, но автомобилна катастрофа прекъсва работата му. Вероятно вследствие на черепно-мозъчната травма за композитора настъпва труден здравословен период, той страда от тежко неврологично заболяване. Последните му произведения са „Три песни“ към озвучния филм „Дон Кихот“, написани за легендарния руски певец Феодор Шаляпин. Умира на 28 декември 1937 по време на несполучлива операция.