Също член на „Могъщата петорка“ е и МОДЕСТ МУСОРГСКИ – може би най-необикновената творческа личност на своята генерация. Неговите новаторски търсения в хармонията, колорита, вокалния стил (оперите „Борис Годунов” и „Хованщина”, песенните цикли „Без слънце”, „Песни и танци на смъртта”, Симфоничната картина „Нощ на голия връх“) и ярката изобразителност привличат навремето вниманието на Дебюси, който дори го счита за един от предтечите на импресионизма. Отказал се от привилегиите на своя дворянски произход, Мусоргски се отдава изцяло на композиторското си призвание, но живее твърде бохемски, рано умира, оставяйки повечето си произведения недовършени или само в нахвърляни скици. Благородната мисия да довърши и публикува наследството на своя приятел и съмишленик поема Николай Римски–Корсаков, благодарение на когото творбите на Мусоргски не само достигат до аудиторията, но и трайно навлизат в световния оперен и симфоничен репертоар като кулминации на руската музика на ХІХ век.