МИХАИЛ  ИВАНОВИЧ ГЛИНКА произхожда от старинна полска бла- городническа фамилия от Смоленска губерния, част от полско-литовското кралство до приобщаването му към Русия във войната през ХVІІ век. Прадедите му приемат православието и руското поданство, запазвайки дворянските си привилегии, гербове и земи. Детството му минава в семейното имение в Новоспаское, където бъдещият основоположник на националната руска композиторска школа отрано попива характерните черти на руската фолклорна песен. Но същевременно слуша и пиеси от европейската класика, изпълнявани от частната крепостна капела на неговия вуйчо, интересува се и от европейската музика на своето време. През 30-те години заминава за Италия да учи пеене, запознава се с Белини и Доницети, след това изучава композиция при Зигфрид Ден в Берлин, пътува из Австрия, Франция и Испания, има широки контакти със съвременните творци, в Париж самият Берлиоз дирижира откъси от негови произведения. Но завръщайки се в Русия, Глинка е изпълнен с дълбокото съзнание за своята ми- сия като национален композитор и още с първата си опера „Иван Сусанин” (по цензурни причини с първоначално заглавие „Живот за царя”), завършена през 1836, поставя ясната естетическа платформа на националната руска опера, следвана от поколения творци.