Със своята забележителна музикална кариера на пианист, композитор и аранжор, Милчо Левиев (1937–2019) има огромни заслуги и влияние в развитието на българския джаз. Роден е в Пловдив в еврейско семейство. Завършва Националната музикална академия (тогава Държавна консерватория) през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Започва кариерата си в Пловдивския драматичен театър. Диригент е на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.
През 1965 г. става създател, водач и пианист на емблематичната формация „Джаз Фокус 65“, с която участва в международни фестивали и концертни турнета в Швейцария, Финландия, ГФР, Франция и други. През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анджелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Университета на Южна Калифорния и води майсторски клас в Нов български университет.
Има над 70 записа в световни фирми като инструменталист, композитор, аранжор с джаз музиканти като Дон Елис, Ал Жеро, Арт Пепър, Били Кобъм и други.
Левиев печели награда „Грами“, отличие от Националния джаз образователен конгрес и Почетен златен медал на Международната академия на изкуствата в Париж (1995). Удостоен е с орден „Стара планина“, орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие и титлите Почетен доктор хонорис кауза от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив (1995) и от Нов български университет.
Значими негови творби са Рапсодия „Орфей“ за пиано и симфоничен оркестър, Симфо-джаз скици за джаз комбо и симфоничен оркестър, 11 инвенции за инструменти и гласове, Концерт за джаз комбо и др.