Френският бароков гений Марк-Антоан Шарпантие (ок. 1643–1704) живее по времето на Луи XIV-ти и създава огромно и значимо музикално творчество в различни жанрове. Той е майстор на сакралната вокална музика, признат от своите съвременници, но напълно забравен след смъртта си. Музиката му е преоткрита едва в края на ХХ-ти век, а днес е особено известен като автор на Te Deum, прелюдията от който се използва като музикална емблема на Евровизия.
Шарпантие е роден в Париж. Неговият баща и дядо са били високопоставени служители във френския двор и в Парламента на Париж, така че кариерата на творец е необичаен житейски избор за младежа. Той е привлечен от италианската живопис и пътува до Рим през 1665 г., за да учи изобразително изкуство. В Италия се запознава с Джакомо Карисими, най-известният римски композитор за онова време, и става негов ученик.
През 1670 г. Шарпантие е нает от Мари дьо Лорейн (1615-1688), наречена мадмоазел дьо Гиз, която поддържа придворен ансамбъл от музиканти и певци. През 1672 г. той приема молбата на Молиер да заеме мястото на Жан-Батист Люли и да организира музикалната част на неговите балетни комедии във Френския театър.
След смъртта на мадмоазел дьо Гиз през 1688 г. Шарпантие е нает като капелмайстор в църквата „Сен Луи“ и колежа „Луи льо Гранд“. Въпреки всичките си усилия композиторът никога не получава служба в кралския двор, но често са му възлагани отделни поръчки. От 1698 г. той е назначен за учител по музика в дворцовия параклис „Сент Шапел“. Към задълженията му се включва и композиране на произведения за всички празнични поводи.
Шарпантие създава обширно музикално творчество от светски произведения, сценична музика, опери, кантати, сонати, симфонии, както и духовна музика, мотети, оратории, меси, псалми, магнификати и др. До нас са достигнали 28 тома с автографи или повече от 500 произведения, които самият композитор се е погрижил да класифицира. Тази колекция, наречена Mélanges, е един от най-пълните сборници от музикални ръкописи с автографи за всички времена.
Композиторът развива своя стил, обединявайки френски и италиански музикални влияния, а творбите му са забележителни със своята красота, лиризъм и проникновение. Музикологът Катрин Сесак дава следното определение за него: „величието и оригиналността на музиката на Шарпантие се дължат на комбинация от изключителен музикален талант и дълбока вяра, допълващи се взаимно“.