Марко Енрико Боси (1861–1925) е италиански органист, композитор и педагог. Произхожда от семейство на музиканти от гр. Сало в Ломбардия. Завършва Музикалния лицей в Болоня и продължава музикалното си образование в Миланската консерватория, където сред неговите учители е Амилкаре Понкиели.
През 1881 г. Боси става музикален директор и органист в катедралата в гр. Комо. Девет години по-късно той е назначен за професор по орган и хармония в Консерваторията в Неапол. Работи също като директор на няколко други консерватории: Венеция (1895–1901), Болоня (1902–1911) и Рим (1916–1923), където въвежда високи стандарти в обучението по орган. Сред неговите ученици са Джакомо Бенвенути, Джорджо Федерико Гедини и Джан Франческо Малипиеро.
През цялата си кариера Боси прави многобройни международни турнета и изнася органови рецитали, благодарение на което създава връзки със свои колеги като Цезар Франк, Марсел Дюпре, Александър Гилман, Жозеф Боне, Камий Сен-Санс и др.
През ноември 1924 г. Боси заминава на турне в Ню Йорк и Филаделфия, където има изяви за фирмата „Уонамейкър“ във Филаделфия. Той умира неочаквано на връщане от САЩ през февруари 1925 г.
Боси е автор на повече от 150 произведения в различни жанрове: оркестрови творби, пет опери, оратории, хорова и камерна музика, както и пиеси за пиано и орган. Музикалното му наследство до голяма степен е непознато, с изключение на произведенията му за орган, които са навлезли в основния репертоар на органистите.