Най-дълголетният от творците от своята генерация, Марин Големинов преминава през българския ХХ век, поставяйки централни жалони по пътя на музикалната ни култура. В богатото му творчество е вписана цялата многостранност на еволюционните процеси в композиторската ни школа – от времето на съзряване на националната класика през първата половина на века, през новаторските находки на следващите десетилетия, до духовна- та устременост в края на столетието. Пространството от езическата обредна динамика на „Нестинарка” до възвишената просветленост на „Кресту Твоему”, „Алелуйя” и „Възкресение за живите” – това е диапазонът на интензивни търсения на едно витално творческо съзнание, преминало през различни исторически прагове, но ос- танало константно в същността си –

„…старал съм се произведенията ми да бъдат близо до душевността на българина. За мен фолклорът винаги е бил обект на творческо съзерцание, а от- там и на художествено претворяване.“

И в почти всички негови опуси оживяват национални образи и фолклорна мелодика – в оперите „Ивайло”, „Зографът Захарий”, „Тракийски идоли”, танцовите драми „Нестинарка” и „Дъщерята на Калояна”, кaнтатите „Отец Паисий”, „Балада за Априлското въстание”, вокално-оркестровите „Селска песен”, „Симфонични импресии по картини на Майстора”, Четвърта симфония „Шопофония”, Третия квартет „Старобългарски” и много други.

Професионалното му изграждане е свързано със забележителни творчески фигури – Добри Христов и Никола Атанасов в Музикалната академия в София, Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Албер Бертлен в Scola Сantorum и Пол Дюка в Eсole Normale de musique в Париж, Йозеф Хаас и Карл Еренберг в Академията за музика в Мюнхен.

Многостранно активна личност, Марин Големинов става член на дружеството „Съвременна музика”, свири в известния квартет „Аврамов”, по-късно е сред създателите на Камерния оркестър към Радио София и негов диригент. Четири десетилетия е професор по оркестрация, дирижиране и композиция в Музикалната академия, сред чиито студенти са композиторите Димитър Тъпков, Димитър Христов, Георги Минчев, Емил Табаков, Пламен Джуров, Илия Кожухаров, Фани Паликрушева и много други. Бил е и ректор на Академията и директор на Софийската опера. А книгите му „Към извора на българското звукотворчество-историко-естетически принос”, „Зад кулисите на творческия процес”, „Есеистика” „Дневници” и повече от 200 статии са блестящите следи и на литературната му дарба.

Марин Големинов получава Хердеровата награда на Виенския университет, титлите академик на БАН, доктор хонорис кауза на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.