ЛЮБОМИР ПИПКОВ е сред българските композитори класици, вписали най-високите образци на българското композиторско творчество в художествената музика на европейския ХХ век. Многообразната му творческа реализация като композитор, литератор и поет, публицист и общественик, педагог и художник с ярка социална позиция и прогресивни за своето време убеждения, го определят като водеща личност в музикалната култура и българския интелектуален елит през 30-те – 70-те години на ХХ век. Учи пиано при Иван Торчанов и Хенрих Визнер. Завършва Ecole Normale de Musique в Париж (Франция), композиция при Пол Дюка и Надя Буланже, и пиано при Ивон Лефебюр. След окончателното си завръщане в България през 1932 г. работи като корепетитор и хормайстор в Софийската опера и се включва активно в работата на новооснованото Дружество на българските композитори  „Съвременна музика”, той е сред основателите му през 1933 г. След 1944 г. заема отговорни обществени постове. Директор е на Софийската опера (1944 – 1948). От 1948 г. е професор по вокални ансамбли в Музикалната академия в София. Той е създател и първи главен редактор на списание „Българска музика“ (1948). Председател е на Съюза на българските композитори (1945 – 1954). Любомир Пипков пише във всички жанрови сфери на своето време, творчески преосмисляйки тяхната образност и музикален език. Автор е на: оперите „Янините девет братя”,  „Момчил”  и „Антигона ‘43”; кантата „Сватба”, „Оратория за нашето време”, Пет песни по чуждестранни поети – камерна кантата за сопран, бас и камерен оркестър, и други вокално-оркестрови творби; 4 симфонии и други за симфоничен, струнен и камерен оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, Концерт за пиано и оркестър, камерна музика; хорови, солови песни, детски песни, обработки на народни песни за глас и пиано; музика към филми и др.