Музикалното наследство на немския композитор, диригент и цигулар Луи (Лудвиг) Шпор (1784-1859) обхваща широк кръг от жанрове, макар че малко от неговите произведения са популярни днес. Шпор е един от изтъкнатите диригенти от първата половина на XIX-ти век, както и основополагаща фигура в развитието на съвременната цигулкова техника.
Роден в Северна Германия през 1784 г., Шпор проявява ранен талант като цигулар и на 15-годишна възраст вече е член на херцогския оркестър в Брауншвайг. На 18 години той е изпратен от херцога на едногодишно обучение при известния педагог Франц Антон Ек, в края на което Шпор вече е достатъчно зрял, за да участва в концертно турне. До 1805 г. младият виртуоз се превръща в нещо като сензация в цяла Германия, където публиката обожава както изпълненията му, така и неговите собствени композиции. В следващите десетилетия Шпор заема различни музикални длъжности в Германия и Австрия. Той става концертмайстор на оркестъра в гр. Гота от 1805 до 1812 година, дирижира оркестъра на „Театър ан дер Вийн“ във Виена от 1813 до 1815 г. В периода 1817 – 1819 г. той става директор на Франкфуртската опера, където поставя и своята опера „Фауст“. Най-дългият период на работа за него е като придворен капелмайстор в гр. Касел от 1822 до 1857 година, позиция за която е препоръчан от Карл Мария фон Вебер. Диригентският репертоар на Шпор е много обширен. В него присъства музиката на Бах и Хендел, но също и на младите и напредничави автори от епохата Хектор Берлиоз и Рихард Вагнер. Шпор е един от първите, които дирижират оперите „Летящият холандец“ и „Танхойзер“, независимо че не приема напълно естетиката на Вагнер.
През 1857 г. той е пенсиониран против желанието си, а през зимата на същата година е принуден да спре свиренето на цигулка заради счупване на ръката. Година по-късно дирижира своята опера „Йесонда“ на тържествата за 50-годиншнината на Пражката консерватория. Шпор умира през 1859 г. в Касел.
Музикалното наследство на композитора следва традициите на виенските класически майстори. Сравнително малко от творбите му са популярни днес. С известност се ползват Концерт за цигулка №8, както и четирите концерта за кларинет и оркестър. Към края на ХХ-ти век постепенно нараства интересът към неговата камерна и симфонична музика.