Луис Глас

Датският композитор, пианист, виолончелист и диригент ЛУИС (КРИСТИАН АУГУСТ) ГЛАС, роден в Копенхаген, е съвременник на Карл Нилсен и също като него е бил ученик на Нилс Гаде. Но след това той учи и в Брюкселската консерватория, където се увлича по музиката на Цезар Франк и Антон Брукнер, които силно повлияват на неговия композиторски стил. Той е бил един от водещите концертиращи пианисти на Дания, но парализа на едната ръка го принуждава да се оттегли от сцената, след което се посвещава предимно на композиране. Пише в различни жанрове, създава редица високо стойностни камерни произведения – четири струнни квартета, струнен секстет, клавирно трио, клавирен квинтет, няколко инструментални сонати и песни. Автор е и на балет, концерти, различни оркестрови творби и шест симфонии, композирани между 1893 и 1926, които са издадени от Danacord, а част от неговата камерна музика е записана от Da Capo. Много години той ръководи Glass Conservatorium (основана от неговия баща К. Х. Глас), а от 1915 до 1918 е диригент на Музикалното общество.

Луис Глас е един от най-значимите последователи на късния романтизъм в Дания. Въпреки, че творческата му личност като цяло е била високо ценена, композиторският му стил не получава голяма популярност. Инспирациите от Брукнер и Франк, особено след собственото му потапяне в теософията, го насочват към създаването на поредица мащабни автономни творби. Неговите шест симфонии разкриват необичайното му, стабилно разбиране за интелектуалните аспекти на музиката. Третата и Четвъртата симфонии са изградени монументално, Петата е кулминация на датския символизъм, а Шестата е опит да се възроди националния романтизъм. Към тях се добавят и други оркестрови творби, като Фантазията за пиано и оркестър, както и теософския балет „Артемида“.

След смъртта на Луис Глас неговата музика е забравена от музикалните среди и едва през нашия век отново се открива до каква степен той допълва по свой много индивидуален начин датската култура на границата на двете столетия.

Шестте симфонии на Луис Глас са изпълнени за първи път като интеграл от Пловдивската филхармония под диригентството на Найден Тодоров и заедно с Фантазията за пиано и оркестър, със солист Ромео Смилков, са издадени на две плочи (от 1 до 5 и от 1 до 6) от Danacord.

Какво търсиш днес?