Професионалният път на ЛУИДЖИ БОКЕРИНИ с възхода и падението си не е изключение в историята на изкуствата. Бокерини, когото един от забележителните историци на XVIII век Чарлз Бърни  определя  към  семейството на „най-великите  майстори,  писали някога за цигулка и виолончело“, нареждайки го след Хайдн, преживява капризите на публиката. Той е признат като виолончелист-виртуоз и като много плодовит автор – създава над 100 струнни квартета, още толкова квинтета и над 150 творби за други камерни състава, над 30 виолончелови сонати. Публиката обаче постепенно се дистанцира от галантния му стил и го обрича на забрава. Бокерини умира в бедност в Мадрид.

Унищожение съпътства и творческото му наследство – по време на Гражданската война в Испания ръкописите и личният му каталог са разпилени. И дори възроденият към него интерес в съвремието ни не възстановява знанието за него. Негови ръкописи се откриват и до днес, като последното автентично копие е намерено през 1982 г. Френски- ят музиковед Ив Жерар публикува първия каталог на творчеството му, затова творбите според установената номерация носят и инициала на фамилното му име – G.