Бетовен е Епоха без граници, музиката му е неотменна, постоянна част от духовния живот на света. Роден на 16 декември, той е под огнения знак на Стрелеца и тетивата на неговия лък трепти с вибрациите и сътресенията на съвремието, а стрелите му политат далеч напред, пронизват времето и пространството, проправят пътеки, над които неотклонно се разперва титаничната му сянка – модел, идеал, мярка, закон, философия, прозрения…
Неизброими са днес в световната Бетовениана хилядите страници
исторически изследвания и всестранни анализи на всеки такт от творбите му, безбройни са и образите в изкуството и литературата, посветени на неговата личност и необикновена съдба. И сякаш вече едва ли може да се открие и каже нещо ново, непознато за огромната аудитория негови почитатели. Могат само да се напомнят важни моменти, конкретни детайли, свързани със създаването и живота на произведенията му. А новото – това е променливото във времето тълкуване и винаги различното, индивидуално интерпретаторско осмисляне на Бетовеновата музика.
Сред най-обичаните от изпълнители и публика опуси са седемте му
инструментални концерта: петте клавирни, цигулковият и тройният – за пиано, цигулка и виолончело. С тях Бетовен разширява неимоверно много представата за традиционния класически жанр. Органичният синтез между соловата инструментална партия и оркестъра, богатството и дълбочината на музикалните идеи и емоции, майсторското разработване на тематизма доближават тези концерти до симфонии със солиращ инструмент.
Същевременно композиторът запазва и максимално разгръща характерната за жанра виртуозност и всъщност със своите концерти очертава пътя към грандиозните инструментални концерти във века на романтизма.