Лорис Чекнаворян

ЛОРИС ЧЕКНАВОРЯН оставя дълбока следа не само в музикалните култури на Иран и Армения, неговият творчески път е свързан с дълги периоди в музикалните центрове на различни страни. Признат за един от най-ярките диригенти на своето поколение, той е ръководил прочути световни оркестри в Австрия, Великобритания, САЩ, Канада, Унгария, Дания, Иран, Финландия, Армения, Русия, Тайланд, Хонконг, Япония, Южна Африка, Израел. А собствените му произведения са изпълнявани от симфонични оркестри и камерни ансамбли в Лондон, Хелзинки, Ню Йорк, Страсбург, Хале, Техеран, Йоханесбург, Хайфа, Мексико, записвани са от RCA, Philips, EMI, ASV и др.

Роден е в Иран в семейство на емигранти от Армения след геноцида през 1915 година. От 8-годишен свири на цигулка, пише и първите си композиции за пиано, а на 16 години създава четиригласен хор и свой оркестър, който дирижира в Техеран. Завършва с отличие музикалната академия във Виена, където от 1954 до 1961 учи цигулка и композиция. По това време пише цигулков концерт, високо одобрен и изпълнен премиерно от неговия преподавател Ханс-Йоахим Древо, а музикалният издател Доблингер публикува негови клавирни пиеси и балета му Fantastique. Завръщайки се в Иран, става преподавател в Техеранската музикална академия и директор на Техеранския музикален архив. През 1963 продължава обучението си в Моцартеума в Залцбург при Карл Орф и по негова поръчка за прочутата му система за обучение „Шулверк“ пише над 130 клавирни пиеси с различна трудност, публикувани в 2 тома от издателство „Schott“ под заглавие „Картини от Армения“.

След това учи дирижиране в Мичиганския универитет, веднага е поканен за резидентен композитор в колежа Конкордия в Мурхед, Минесота, а от 1966 до 1970 ръководи инструменталния и оперния департамент в Университета на Мурхед. Отново се връща в Иран, където става резидентен композитор и главен диригент на оперния театър в Техеран. По това време пише за традиционни ирански инструменти танцовата драма „Симорг“, свързана със зороастризма и персийската мистична поезия и много филмова музика. Между 1975 и 1987 е в Лондон, подписва ексклузивен договор със звукозаписната компания RCA и прави десетки записи, които му донасят славата на изключителен симфоничен диригент. Там създава много от най-значимите си произведения, организира и мащабен фестивал „Музикална Армения“.

Следващите му години са посветени на съдбата на Армения – след земетресението през 1988 организира по време на престоя си в Ню Йорк благотворителен концерт в Карнеги хол със знаменити световни звезди и заминава за Ереван, където е назначен за главен диригент и художествен ръководител на Арменския филхармоничен оркестър. За 11 години той превръща оркестъра в реномиран световно признат ансамбъл, който гастролира из Европа, САЩ, Канада, Иран, Ливан и три години е резидентен оркестър на ORF във Виена. Многостранна е и активната му обществена дейност – събира средства из цялата страна за разрушения град Гюмри, създава там Академия за музика и изкуства и симфоничен оркестър, възстановява театъра и телевизията; играе важна роля в кампанията за придобиване на независимост на Армения през 1991, участва в комитета за възстановяването на националния герб и избора на химн, осигурява изнасянето на редовни концерти по време на войната в Нагорни Карабах.

След 2000 година Чекнаворян се връща завинаги в родината си Иран и се посвещава на композиране, както и на рисуване и писане на разкази. Творчеството му обхваща над 70 опуса – 6 опери (най-известни са „Ростам и Сохраб“, „Мовлана“ и „Шамс-е Тебриз“ по стихове на Руми и „Последният час на Садег Хедаят“), 5 симфонии, симфонични сюити, концерти за пиано, цигулка, виолончело и пипа (китайска лютня), хорови творби („Бог е Любов“, „Животът на Христос“, оратория „Книга Откровение“, реквием), камерни и клавирни произведения и десетки опуси филмова музика. Обширният кръг етнически и културни впечатления, поети през космополитната му кариера, намират отражение в неговия колоритен ярко индивидуален стил – в църковните му творби се долавя влиянието на източния Ортодокс, а оперните и оркестрови опуси носят елементи от арменската и персийската традиционна музика.

Какво търсиш днес?