Със своята завладяваща мелодика и блестяща, колоритна оркестрация френският композитор Клеман Филибер Лео Делиб (1836–1891) е един от най-популярните сценични автори на романтичната епоха. Той възражда балетното изкуство така, както никой друг френски автор след Жан-Филип Рамо не го е правил, но става известен и със своите опери.
Делиб е роден в Сен Жермен дю Вал. Неговата майка е талантлива певица, която подкрепя първите стъпки на сина си в музикалното изкуство. Още на 12 години Лео постъпва в Парижката консерватория, където учи при Адолф Адам. След това работи като органист в различни църкви, корепетитор в „Театър Лирик“, а от 1865 г. и като хормайстор в парижката „Град опера“. Дебютира като сценичен композитор през 1855 г. с едноактната оперета „Въглища за две су“, която е приета добре от публиката. Творбата е последвана от още няколко опери – „Старите пазачи“, „Градинар и управител“ и други, в които все още се усеща влиянието на неговия учител Адам.
Първият значителен успех за композитора е балетът „Ручеят“, създаден през 1866 г. съвместно с Леон Минкус. Продължавайки работата в тази насока Делиб постепенно оформя свой индивидуален стил. През 1870 г. е поставен неговият балет „Копелия“, по сюжета на Е. Т. Хофман, чиято премиера постига истински триумф в Парижката опера. Шест години по-късно се ражда още един балетен шедьовър, „Силвия“, който му донася европейско признание.
През 1881 г. Делиб става професор по композиция в Парижката консерватория. Две години по-късно в „Опера-Комик“ се състои премиерата на неговата опера „Лакме“, считана за най-зрялата и ценна опера от музикалното наследство на автора. Творбата става част от основния репертоар на театрите по целия свят. През 1884 г. Делиб е избран за член на Академията на изящните изкуства.
Композиторът умира през 1891 г. в Париж, а последната му опера, „Касия“ остава незавършена. Погребан е в гробището Монмартър в Париж.