Лео Вайнер

Лео Вайнер (1885–1960) е композитор и един от водещите унгарски музикални педагози от първата половина на ХХ-ти век.
Вайнер е роден в Будапеща в еврейско семейство и се обучава в Музикалната академия в Будапеща при Янош Кьослер. Още като студент получава няколко отличия и награди за ранните си композиции Серенада оп. 3 и „Agnus Dei“.
През 1908 г. Вайнер е назначен за преподавател по музикална теория в Будапещенската академия. Става професор по композиция през 1912 г. и професор по камерна музика през 1920 г. Продължава да преподава даже и след пенсионирането си през 1949 г., почти до края на живота си. Сред многото му забележителни ученици са диригентите Антал Дорати, Петер Ерош и Дьорд Шолти, цигуларят Тибор Варга, виолончелистите Едмонд Курц и Янош Щаркер, пианистът Дьорд Шебьок.
Композиторският стил на Вайнер е повлиян от немския и френския Романтизъм. Той използва и елементи от унгарската народна музика, макар да не е активен изследовател на фолклора, като Барток и Кодай. Сред най-забележителните композиции на Вайнер са неговото струнно трио, три струнни квартета, две сонати за цигулка, пет дивертименти за оркестър, една симфонична поема и множество камерни творби и пиеси за пиано.

Какво търсиш днес?