Лео Брауер (Хуан Леовигилдо Брауер Мескида) (р. 1939) е кубински композитор, диригент и класически китарист. Роден е в Хавана и започва да свири на класическа китара на 13 години, насърчен от баща си, който е любител музикант. На 17 години са първите му публични изяви, а скоро след това започва да композира.
Брауер заминава за САЩ, за да учи музика в музикалния колеж на Университета в Хартфорд, а по-късно в „Джулиард“ при Винсент Персикети и Щефан Волпе.
През 1972 г. той получава стипендия от Германска служба за академичен обмен (DAAD) и работи като гост-композитор и лектор в Академията за наука и изкуства в Берлин. Там записва и редица дългосвирещи плочи за „Дойче Грамофон“.
В ранните си композиции Брауер остава близо до своите музикални корени, но по-късно е привлечен от новите тенденции и алеаториката. През 60-те и 70-те години той се интересува от музиката на модернистите Луиджи Ноно и Янис Ксенакис. Значими творби от този период са Sonograma I, пиесите за китара Canticum (1968), La espiral eterna (1968), Парабола (1973) и Тарантос (1974).
Той е изпълнявал и записвал произведения от Силвано Бусоти, Ханс Вернер Хенце, Корнелиус Кардю, Ейтор Вила-Лобос и др. Дирижирал е и множество симфонични оркестри, включително Оркестъра на Би Би Си, Берлинската филхармония и Симфоничния оркестър на Кордоба в Испания.
Брауер е автор на музика за китара, пиано и перкусии, а също оркестрови произведения, балет и музика за над сто филма.