Самобитният композитор Леош Яначек (1854-1928) е най-значимата фигура в чешката музика след поколението на Сметана и Дворжак. Неговата кариера на оперен автор започва сравнително късно, но сценичните му произведения се нареждат сред шедьоврите на оперната музика от ХХ-ти век и продължават да се играят с успех навсякъде по света.
Яначек е роден в гр. Хуквалди в тогавашната Австрийска империя. В детските си години пее като хорист в Бърно, а по-късно учи в консерваториите в Прага, Лайпциг и Виена. През 1881 г. той основава училище за органисти в гр. Бърно, което ръководи до 1919 г. Наред с това поема поста диригент на Чешкия филхармоничен оркестър от 1881 до 1888 г., а през 1919 г. става професор по композиция в Пражката консерватория.
Яначек е силно заинтригуван от чешкия фолклор. Той събира народни песни с Франтишек Бартош и между 1884 и 1888 г. издава списание „Музикални страници“. Първата му опера, „Шарка“ е създадена в духа на късния романтизъм. В следващите сценични творби композиторът развива своя характерен стил, тясно свързан с чешката култура, език и особености на народната музика, използвайки ладове от моравския фолклор. Най-важните му опери са „Йенуфа“, с която той става международно известен, „Делото Макропулос“, „От мъртвия дом“,  „Пътешествията на пан Броучек“,  комичната опера „Хитрата лисичка“ и др.
Яначек посещава Русия три пъти и проявява интерес към руския език и литература. Негови творби, свързани с тези търсения са операта „Катя Кабанова“ (1921) и оркестровата рапсодия „Тарас Булба“ (1918).
Той е автор на редица инструментални камерни произведения, а в неговата хорова музика също е отразена способността му да моделира вокалните партии върху спецификата на чешкия език. Неговата „Глаголическа меса“ (1926) е написана на литургичен старославянски език и принадлежи към най-значимите хорови композиции от ХХ-ти век.