Курт Вайл (1900–1950) е важна фигура в музикалния живот на ХХ-ти век и един от близките съратници на драматурга Бертолд Брехт. Започнал кариерата си като автор на сложна модернистична музика, той се насочва по-късно към създаване на творби за широката публика и се утвърждава като един от най-популярните творци в Германия. Напуска родината си по време на нацизма, Вайл се установява в САЩ, където се натурализира и пише сценична музика за Бродуей.
Композиторът е роден в гр. Десау в еврейско семейство. На 15-годишна възраст вече проявява творчески способности и неговият баща търси съвет от диригента на Придворния театър в града, Албърт Бинг. Младежът става ученик на Бинг в продължение на няколко години, а по-късно постъпва в Берлинското висше училище за музика, където учи композиция при Енгелберт Хумпердинк, контрапункт при Фридрих Кох и дирижиране при Рудолф Краселт. След 1921 г. Вайл изкарва и тригодишен майсторски клас по композиция при Феручо Бузони.
Амбициозният музикант бързо се превръща в активен участник в оживената културна сцена на Берлин. През 1922 г. той се присъединява към групата „Ноември“, формирана от артисти с леви убеждения като Ханс Айслер и Щефан Волпе. Те популяризират музиката на модернизма, създавана от композиторите Албан Берг, Арнолд Шьонберг, Паул Хиндемит, Игор Стравински и Ернст Крженек. Ранните несценични творби на Вайл от този период са експресионистични, експериментални и абстрактни. Производния като Струнен квартет, оп. 8 и Концерт за цигулка и духов оркестър, оп. 12 имат известен успех, но композиторът все повече се насочва към вокалната музика и театъра.
Първото сътрудничество на композитора с прочутия драматург и режисьор Бертолт Брехт е върху сатиричната опера „Възход и падение на град Махагони“, предизвикала скандал на фестивала в Баден-Баден през 1927 г. След това Вайл пише музика по либретото на Брехт на „Опера за три гроша“, съвременен прочит на „Просешка опера“ от ХVІІІ-ти век на Джон Гей, но действието е пренесено в подземния свят на Берлин през 20-те години. Творбата се превръща в хит, който затвърждава позициите на Вайл, като един от най-успешните автори на Ваймарска Германия. Силната музика, синтезираща елементи от джаза, съчетана с цинизма и социалната критика в текста, са феномен в културния живот на Европа между двете световни войни. През следващите години той продължава да жъне успехи, но с настъпването на нацизма натискът върху неговата работа се увеличава. Театралните директори все по-неохотно поставят творбите му, заради еврейския му произход. Поради опасност от арест, през 1933 година Вайл напуска Германия и след известен престой в Париж, се установява в Ню Йорк, където вече има някои контакти с музиканти от Бродуей. През този период композиторът започва сътрудничество с редица американски поети: Максуел Андерсън, Айра Гершуин, Мос Харт, Лангстън Хюз, Алън Джей Лърнър, С. Дж. Перелман и Огдън Неш. В САЩ Курт Вайл създава множество мюзикъли, част от които се нареждат сред най-популярните американски сценични произведения, редом с творбите на Джордж Гершуин и Ървинг Берлин.
Композиторът работи активно почти до смъртта си през 1950 година. През последните дни той започва да пише музика за сценична адаптация на „Хъкълбери Фин“ с Максуел Андерсън, която остава незавършена.
Курт Вайл е женен два пъти за австрийската актриса Лоте Леня: първият брак, сключен през 1926 г., завършва с развод през 1933 г., но през 1937 г. двойката се жени повторно, което продължава до смъртта на композитора. През 1943 г. той става гражданин на САЩ.
Творчеството на Вайл заема специално място в музикалната култура на ХХ-ти век. Някои от мелодиите му се превръщат в джаз стандарти. С умението си да създаде мост между „сериозната” и „леката” музика, той оказа голямо влияние върху академичните композитори и  върху цялата европейска и американска песенна култура.