Кристоф Вилибалд Глук

Историята на европейската опера е немислима без фигурата на Кристоф Вилибалд Глук (1714–1787). Извършената от него реформа е значимо събитие, което коренно променя жанра и проправя пътя към истинската музикална драма. Глук създава над 100 оперни творби, най-ценни от които са последните му произведения от т. нар. реформаторски период.
Глук е роден е в гр. Ерасбах в Бавария. Прекарва младежките си години в Прага, където работи като черковен певец и музикант и учи при чешкия композитор Бохуслав Чернохорски. През 1736 г. заминава за Виена, за да продължи образованието си. Година по-късно се премества в Милано, където учи при Джовани Самартини. В Италия младият композитор се възхищава на оперното изкуство и през 1741 г. съчинява първата си сценична творба – операта „Артаксеркс“. Нейната успешна премиера е в миланската „Ла Скала“ и прави автора известен в цяла Европа, като му носи поръчки за нови опери от Венеция, Торино и Кремона.
През 1745 г. Глук заминава за Лондон, но там оперите му „Артамене“ и „Гибелта на великаните“ са приети хладно и не след дълго той напуска Англия. От този период датира запознанството му с Г. Фр. Хендел, на чието творчество силно се възхищава. Това ще бъде първият тласък за неговото реформаторско дело.
След Лондон Глук работи за определен период в Хамбург. През 1754 година се установява във Виена, където е назначен на поста диригент на придворната опера. Началото на неговата реформаторска работа във Виена бележи сътрудничеството с италианския поет и либретист Раниеро де Калцабиджи. В своите текстове той се стреми към простота и естественост, към правдоподобно въплъщаване на човешките чувства. На базата на общите си възгледи за развитието на операта Глук и Калцабиджи създават първата си съвместна творба „Орфей и Евридика“, представена през 1762 година.
Глук обобщава своите нови възгледи така: „Аз исках да сведа музиката до нейното истинско предназначение – да съпътства поезията, за да усилва израза на чувствата и да прави сценичните ситуации по-интересни, без да прекъсва действието и да го разводнява с ненужни украшения.“ В следващите си опери „Алцеста“ и „Парис и Елена“, отново по либрета на Калцабиджи, музикалният му стил постепенно се променя в стремежа към освобождаване от ненужните украшения и виртуозност, показващи единствено майсторството на певците.
През есента на 1773 г. Глук заминава за Париж по покана на кралица Мария-Антоанета. В написаните тук общо осем опери композиторът успява да постигне уникален синтез от традициите на италианската и френската опера (с голям хоров състав). „Ифигения в Таврида“ (1779) има голям успех и е призната като най-ценното му произведение.
Реформаторските опери на Глук разделят публиката във Франция и предизвикват остри спорове между привържениците на традиционната италианска опера и тези, подкрепящи новите тенденции в сценичното изкуство. Глук напуска Париж през 1779 г. и се завръща във Виена, където остава до края на живота си. Умира на 15 ноември 1787 година.

Какво търсиш днес?