Роден в Токио, японският композитор Косаку Ямада (1886–1965) започва своето музикално образование в родния си град. През 1910 г. заминава за Европа, за да продължи обучението си в Берлинската академия по изкуства. Учи композиция при Макс Брух и Карл Леополд Волф и пиано при Карл Август Хейман-Райнек, а след завършването се завръща в Япония. През 1918 г. година младият музикант се установява за две години в САЩ. В Ню Йорк той дирижира временно организиран оркестър, съставен от членове на Нюйоркската филхармония и Нюйоркския симфоничен оркестър, малко преди тяхното сливане.
Косаку Ямада създава обширно музикално творчество от около 1600 опуса, от които 700 песни. Те са изпълнявани от артисти като Катлин Батъл, Ернст Хефлигер, Йошикацу Мера и др. Неговата опера „Черни кораби“ (Kurofune) се счита за една от най-известните японски сценични творби.
Като диригент Ямада полага значителни усилия да въведе западно-европейския оркестров репертоар в родината си. Прави премиерни изпълнения в Япония на прелюд „Следобедът на един фавн“ от Дебюси, Симфония №9 от Дворжак, „Един американец в Париж“ на Гершуин, „Завод: Музика на машините“ от Ал. Мосолов, „Финландия“ от Сибелиус, Симфония №1 на Шостакович, „На хубавия син Дунав“ от Йохан Щраус-син и „Зигфрид идилия“ от Вагнер.
Ямада умира в дома си в Токио от сърдечен удар през 1965 г.