Константин Илиев

Забележителният български композитор и диригент Константин Илиев (1924–1988) завършва НМА „Проф. П. Владигеров” през 1946 г. (тогава ДМА). Учи композиция при проф. П. Владигеров, дирижиране при проф. Марин Големинов и цигулка при проф. Вл. Аврамов. Специализира в Пражката академия за музикално изкуство дирижиране при проф. В. Талих и композиция при Я. Ржидки, посещава заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба (1946-47). През 1947 г. се завръща в България. За кратко време работи като музиколог в Радио София, след което има активна диригентска дейност. Основава Държавния симфоничен оркестър в Русе (1947 – 1948). Работи като диригент на балета на Софийската опера (1948-49). Главен диригент на ДСО и Народна опера ­- Русе (1949-52). Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952-56). От 1956 г. (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония.
От 1967 година е професор по оркестрово дирижиране в НМА (БДК). През 1969 г. напуска филхармонията и до 1971 г. осъществява цикъл от концерти и записи за грамофонната фирма „Балкантон“ с оркестъра на НМА. През годините 1971-72 и 1978-84 отново е назначен за главен диригент на Филхармонията. От 1972 до 1978 г. живее в Добрич и поставя началото на Фестивала на камерната музика. Последната изява на проф. Константин Илиев на диригентския пулт е в Русе през 1988 година. Като диригент получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и изиграва изключително голяма роля в пропагандирането на музиката на ХХ-ти век. Има множество записи в БНР, „Балкантон“ и в чужди радиостанции.
Проф. Константин Илиев е един от най-значимите съвременни български композитори. Творчеството му, което обхваща различни жанрове, се свързва и с така наречения „български музикален авангард“. Автор е на 2 опери и 1 балет, кантатно-ораториални творби, 6 симфонии и други произведения за симфоничен оркестър. Създава също 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли, 4 струнни квартета, духов квинтет, песни, хорова музика за различни състави, филмова и театрална музика.
Aвтор е на три книги, статии и студии.

Произведения


"LI in memoriam" за симфоничен оркестър
"Solo per VenziCello" - пиеса за соло виолончело /посв. на Венцислав Николов/
"Tempi Сoncertati" №5 за 14 духови
"Годишните времена" - кантата за женски хор и оркестър
"Китка" за симфоничен оркестър (1980)
"Кончерто гросо" за струнен оркестър, пиано и ударни
"Музикални моменти" за симфоничен оркестър
"Очите на нощта" за симфоничен оркестър
"Селска песен" - кантата по стихове на Асен Разцветников
"Фрагменти" за симфоничен оркестър
Гората и птиците - кантата без текст за женски хор и ударни
Две импровизации за струнен оркестър
Дивертименто за симфоничен оркестър
Кантата “Коледа” за женски и мъжки хор, тенор, бас, говорещ глас, 2 рояла и ударни
Концерт за цигулка и оркестър
Концертино за флейта и оркестър
Седем багатели за кларинет и виолончело
Симфония №1 (1947)
Симфония №2
Симфония №3
Симфония №4 за бас и струнен оркестър
Симфония №5
Симфония №6
Сонатина за оркестър
Струнен квартет №3
Темпи кончертати №4 за цигулка, виолончело и ударни
“Песен за човешката радост”- симфонична поема
“Поема за мъртвите, посветена на живите” за детски хор, 3 смесени хора, солисти, рецитатори, инструменти, високоговорители
“Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил” - оратория за тенор, бас, смесен хор и инструменти
“Седенкарски песни” за смесен хор /по стих. на А. Разцветников/

Какво търсиш днес?