КАРОЛ ШИМАНОВСКИ е една от най-забележителните личности на полската култура от първата половина на ХХ век, най-яркият полски композитор след Фредерек Шопен, „баща“ на съвременната полска музика. Освен композитор, той е пианист, педагог, музикален критик, пътешественик, изследовател на древните култури, писател, поет, либретист, художник… Роден е в село Тимошувка, Киевска губерния (днешна Украйна). Семейството му има интерес към музиката и първоначално учи пиано с баща си. Постъпва в Музикалното училище, а в периода 1901 – 1905 следва във Варшава. Посещава Италия. Той е сред съоснователите на дружеството „Млада Полша“ (1905), в което членуват изявени музиканти. И независимо че то скоро се разформирова, целта на дружеството да пропагандира творчеството на младите композитори продължава, с подкрепата на княз Владислав Любомирски се издават и изпълняват техни произведения. През следващите години Шимановски има активна концертна дейност и много пътува. Изнася концерти във Варшава, Берлин и Лайпциг, за втори път посещава Италия. През 1912 се установява във Виена и сключва десетгодишен договор с „Универсал Едисион“. През 1914 – 1915 посещава Италия (Сицилия), Северна Африка, Париж, Лондон, Киев, Москва, Петербург. След избухването на Октомврийската революция окончателно се установява във Варшава. Страстта му към пътешествия го отвежда през 1921 в САЩ заедно с двама негови колеги, приятели и бележити изпълнители – това са цигуларят Павел Кохански и пианистът Артур Рубинщайн. На следващата година има успешен авторски концерт в Париж. След 1922 редовно посещава и живее в Закопане. Пет години е ректор на Висшето музикално училище във Варшава (1927 – 1932). И независимо от влошеното му здраве, той продължава да изнася концерти в много европейски страни, включително и в България, но засегнат от болести и финансови проблеми, Шимановски на практика престава да композира от 1934. През 1937 постъпва в санаториум в Лозана, където умира от туберкулоза на 57-годишна възраст. В творчеството на Шимановски се отразяват интересите и естетическите увлечения на композитора. Ранните му творби преди Първата световна война показват силен афинитет към музиката на Фридерик Шопен, Александър Скрябин, Рихард Вагнер и Рихард Щраус. Следващият период се характеризира с очарование към Ориента и средиземноморските култури, в творбите му има влияние от френските импресионисти Клод Дебюси и Морис Равел. От този период са много от най-известните му и обичани композиции. След 1921 се формира оригиналният му личен стил – той черпи вдъхновение от полския фолклор, особено от планинския регион Подхале около Закопане, и създава национално музикално творчество. Шимановски оставя голямо наследство. Автор е на четири симфонии, два концерта за цигулка, оперите „Хагит“ и „Крал Рогер“, наречена негов Opus magnum, балетните пантомими „Мандрагора” и „Харнаси”, ораторията „Стабат матер“, както и множество творби за пиано и цигулка, песенни и хорови композиции и др. И днес произведенията му са обичани, изпълнявани и записвани.