Карл Филип Щамиц (1745–1801) е най-видният представител на второто поколение автори от Манхаймската школа. Той е най-големият син на Йохан Щамиц, цигулар и композитор от ранния класически период.
Карл е роден в Манхайм и следва музикалната традиция, създадена от неговия баща, който е първият му учител по цигулка. След смъртта на Йохан, негов наследник в оркестъра е Кристиан Канабих, който също обучава младежа. Карл постъпва в Манхаймската капела като цигулар, а през 1770 г. започва да пътува като солист виртуоз. Посещава редица европейски градове, живее известно време в Страсбург и Лондон, изнася концерти в Хамбург, Любек, Брауншвайг, Магдебург и Лайпциг. През 1786 г. заминава за Берлин, където участва в изпълнение на „Месия“ от Г. Фр. Хендел под палката на Йохан Адам Хилер. По-късно пътува до Дрезден, Прага, Хале, Нюрнберг, през 1789–1790 г. ръководи любителски концерти в гр. Касел, но не успява да получи постоянно място като придворен музикант. Вече женен и баща на четири деца, той е принуден да възобнови концертните обиколки. През 1793 г. предприема последно пътуване по река Рейн до родния си Манхайм, след което се отказва от турнета. През 1794 г. се установява със семейството си в гр. Йена в Централна Германия, но финансовото му положение постепенно се влошава и той изпада в дългове и бедност. Умира през 1801 година, а в архивите му са открити документи по алхимия.
Карл Щамиц е автор на над 50 симфонии, 38 симфонии-концертанте и повече от 60 концерта за цигулка, виола, виола д’аморе, виолончело, кларинет, флейта, фагот и други инструменти. Той създава и голям обем от камерни творби. Концертите му за кларинет и виола се считат за едни от най-добрите образци от епохата.
Стилистично музиката му наподобява тази на Моцарт и Хайдн и се характеризира със завладяваща мелодичност, макар партиите на соловите инструменти да не са прекалено виртуозни. Обикновено първата част на неговите оркестрови произведения е в сонатна форма, последвана от експресивна и лирична средна част и бърз финал във форма на рондо.