КАРЛ ФИЛИП ЕМАНУЕЛ БАХ е вторият син от петте деца на Йохан Себастиян Бах и първата му жена Мария Барбара. Името Филип му е дадено в чест на неговия кръстник, композиторът Георг Филип Телеман, близък приятел на Й. С. Бах. За да бъде разграничаван от брат си, „Лондонският Бах“ Йохан Кристиян, музикант в двореца на кралица Шарлота, той е наричан „Берлинският Бах“ по време на живота му в този град, а по-късно „Хамбургският Бах“, когато наследява там Телеман като капелмайстор. Творчеството му, отразяващо прехода между барока и класицизма, било високо уважавано, той бил и влиятелен педагог, чиито труд „За истинското изкуство на свирене на клавир“ („Versuch über die wahre Art das Clavier zu spielen») изучавали Клементи, Хайдн, Моцарт, Бетовен и други германски композитори. Особено влияние върху неговите съвременници оказала клавирната му музика – повече от 200 сонати и концертни творби, а самият той се нареждал сред най-прочутите клавирни изпълнители.

Както и другите му трима братя, станали композитори, Карл Филип Емануел получава музикалното си обучение от баща си. Следвал е право в университетите в Лайпциг и Франкфурт, но никога не се е занимавал с нещо друго, освен с музика. Постъпва на служба в двора на пруския крал Фридрих II Велики, където остава 30 години като придворен композитор. Там създава „Магнификат“, десет симфонии, редица концерти за клавесин, флейта, обой и виолончело с оркестър, вокални творби и много клавирни опуси. По това време Берлин е културен център с богат артистичен живот и интересът на Бах към всички видове изкуства го въвежда в интелектуалните среди на поети, драматурзи и философи като Фридрих Готлиб Клопщок, Готхолд Ефраим Лесинг и Мозес Менделсон.

През 1768, след дълги преговори, той получава разрешение да напусне двора и да заеме мястото на Телеман като капелмайстор в Хамбург, където остава до края на живота си. През тези последни години пише главно църковна музика – повече от 20 пасиона, десетки кантати, мотети, литании и други литургични творби, които имали голям успех. Особено признание получила ораторията „Die Auferstehung und Himmelfahrt Jesu“ („Възкресението и Възнесението на Исус“), която имала три изпълнения през 1788 във Виена, спонсорирани от барон Готфрид ван Свитен и дирижирани от Моцарт.