Преди да стане прочут композитор, диригент и педагог, Карл Райнеке (1824-1910) концертира като пианист с репутацията на „грациозен изпълнител на произведенията на Моцарт”. Със стипендия на краля на Дания Кристиан VIII постъпва в Лайпцигската консерватория. Феликс Менделсон, тогава диригент на известния оркестър Гевандхаус, организира публичното представяне на талантливия музикант. Познанствата с Шуман, Лист и Берлиоз не само подпомагат кариерата му, тези композитори са окриление за музикалния му вкус и оказват голямо влияние върху неговото творчество.

На 27 години Райнеке започва да преподава пиано в Кьолнската консерватория и от време на време замества на диригентския пулт Фердинанд Хилер. Привлечен от тази професия, изоставя ролята на пианист-виртуоз и се насочва към дирижирането. Става музикален директор в Бреслау, след това получава предложение да оглави Лайпцигския оркестър Гевандхаус, който води в  протежение на 35 години (от 1860 до 1895). Едновременно преподава пиано и композиция в Лайпцигската консерватория (също 35 години до 1902). Негови ученици са именити композитори и диригенти като Едвард Григ, Исаак Албенис, Макс Брух, Феликс Вайнгартнер, Леош Яначек, Фредерик Делиус, Артур Съливан и др. Автор е на книги, посветени на интерпретациите на клавирните концерти от В. А. Моцарт и клавирните сонати от Бетовен. Пианистичното му изкуство е запечатано през 1905 г.  с няколко пиеси на ролки перфохартия на механично пиано от фирмата „Велте-Миньон”.  Композиторът има разнообразно творчество, което гравитира предимно към инструменталната музика – 3 симфонии, концерти за различни инструменти, творби за камерни ансамбли, но и няколко опери, вокални цикли и др.